Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
Изведнъж нещо политна към колата. Мег ахна и натисна спирачки, но беше твърде късно - в предното й стъкло се блъсна камък. С крайчеца на окото си тя улови някакво движение между дърветата, изключи от скорост и изскочи навън. Подхлъзна се на чакъла, ала успя да запази равновесие и се втурна към горичката около служебната алея.
Бодили се впиха в шортите й и одраскаха краката й, когато потъна в храсталаците. Отново зърна някакво движение, но дори не беше сигурна дали е човек. Знаеше единствено, че някой пак я беше нападнал, а на нея й беше писнало да бъде жертва.
Навлезе още по-навътре между дърветата, ала нямаше представа накъде да поеме. Спря, за да се ослуша, но не чу нищо освен собственото си накъсано дишане. Най-сетне се отказа. Който и да беше хвърлил камъка, беше успял да избяга.
Когато се върна при колата си, все още трепереше. Паяжина от пукнато стъкло бе плъзнала по предното стъкло, но ако извиеше врат, почти успяваше да вижда достатъчно добре, за да шофира.
Докато пристигне в църквата, гневът й бе помогнал да се овладее. Ужасно искаше да види пикапа на Тед, паркиран отвън, но него го нямаше. Опита да използва ключа си, за да влезе, но ключалката беше сменена, както и очакваше. Слезе по стъпалата и надникна под каменната жаба, макар да знаеше, че Тед няма да е оставил новия ключ там. Обикаля насам-натам още известно време, докато не откри охранителната камера, инсталирана в голямото пеканово дърво, което някога бе подслонявало богомолците, излизащи от служба.
Тя размаха юмрук срещу него.
- Тиодор Бодин, ако не се появиш тук възможно най-скоро и не ме пуснеш да вляза, ще строша някой от прозорците!
След това се отпусна тежко на най-долното стъпало и зачака, но само след миг скочи, прекоси гробището и отиде при потока.
Вирът я очакваше. Съблече се по бельо и се гмурна. Хладна и гостоприемна, водата се затвори над главата й. Стигна до каменистото дъно, оттласна се и се показа на повърхността. Гмурна се отново, опитвайки се да отмие ужасния ден от себе си. Когато най-сетне се охлади, напъха мокрите си крака в гуменките, грабна мръсните си работни дрехи и се отправи обратно към църквата само по подгизнало бельо. Излезе измежду дърветата и се закова на място.
На един надгробен камък от черен гранит беше приседнал великият Далас Бодин. Скийг Купър, верният му кади, стоеше до него.
Ругаейки под носа си, Мег се шмугна обратно между дърветата и нахлузи шортите и потната си риза. Да се изправи срещу
бащата на Тед, бе съвсем различно от това, да се оправи с жените. Прокара пръсти през мократа си коса, заповяда си да не показва никакъв страх и бавно пристъпи в гробището.
- Наглеждате бъдещото си лобно място?
- Все още не - отвърна Дали. Беше се настанил удобно, протегнал дългите си, обути в дънки крака, а прошарената светлина играеше в сребърните нишки на тъмнорусата му коса. Дори на петдесет и девет години той беше много красив мъж, от което съсухрената грозота на Скийт изпъкваше още повече.
Краката й шляпаха в гуменките, докато се приближаваше.
- Има и по-лоши места от това.
- Предполагам. - Дали кръстоса глезени. - Земемерите пристигнаха ден по-рано и Тед отиде заедно с тях при депото за отпадъци. В крайна сметка сделката за комплекса може и да се получи. Казахме му, че ще ти помогнем да пренесеш вещите си у тях.
- Реших да остана тук.
Дали кимна, сякаш го обмисляше.
- Не ми изглежда особено безопасно.
- Той е монтирал поне една камера.
Дали отново кимна.
- Истината е, че двамата със Скийт вече пренесохме нещата ти.
- Нямахте право!
- Въпрос на гледна точка. - Дали обърна лице към ветреца, сякаш проверяваше посоката му, преди да замахне със стика. - Ще отседнеш у Скийт.
- У Скийт?
- Той не говори много. Реших, че би предпочела да се нанесеш при него, отколкото да се налага да си имаш работа с жена ми. Нека ти кажа, че никак не обичам, когато тя се разстройва, а ти определено й го причиняваш.
- Тя се разстройва от всякакви щуротии. - Скийт премести клечката за зъби от единия ъгъл на устата си в другия. - И никакви приказки не помагат, каквато си е Франси.