Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
17.
Мег не беше свикнала с климатика и по някое време през нощта, завита само с чаршаф, усети, че й става г студено. Сгуши се до Тед и когато отвори очи, вече беше сутрин.
Излетна се на хълбок и го погледна. Заспал, той бе точно толкова неустоим, колкото и буден. Косата му беше разрошена по възможно най-прекрасния начин - леко сплескана тук, щръкнала там, и направо я засърбяха пръстите да я оправи. Очите й се спряха върху бицепса му, много по-загорял в долната си
част. Никой уважаващ себе си красавец от Южна Калифорния не би допуснал да го видят с подобен неравномерен тен, ала на Тед изобщо не му пукаше. Мег докосна ивицата с устни.
Той се обърна по гръб, повличайки част от чаршафа със себе си и раздвижвайки мускусната миризма на спящите им тела. Мег начаса се възбуди, но много скоро трябваше да е в клуба, затова си заповяда да стане. Досега всички сигурно бяха научили за случилото се на партито вчера и на никого и през ум нямаше да му мине да обвини Тед за целувката. Очакваше я ден, пълен с проблеми.
Тъкмо зареждаше количката си за жените, които играеха във вторник сутринта, когато от съблекалнята излезе Тори и се отправи към нея така, че опашката й се развяваше. Съвсем в свой стил започна, без изобщо да се церемони:
- Очевидно не можеш да останеш в къщата след случилото се, със сигурност не можеш да останеш и у Тед, затова всички решихме, че ще е най-добре да се нанесеш в апартамента за гости на Шелби. Самата аз живях там между първите ми два злощастни брака. Удобно е, ще имаш уединение и дори собствена кухня, нещо, което няма как да стане, ако отседнеш у нас или у Ема. - Тя се запъти към спортния магазин с развяна опашка и подвикна през рамо: - Шелби очаква до шест часа да си пристигнала. Разстройва се, когато хората не са точни.
- Почакай! - Мег забърза след нея. - Няма да се нанеса в къщата, в която си отраснала.
Тори сложи ръка на кръста си; Мег никога не я бе виждала по-сериозна.
- Не можеш да останеш у Тед.
Мег вече го знаеше, но мразеше да й заповядват.
- Противно на всеобщото мнение, никой от вас няма думата. И освен това смятам да се върна в църквата.
Тори изсумтя.
- Наистина ли смяташ, че той ще ти позволи да го направиш след онова, което се случи?
- Тед не ми позволява каквото и да било. - Тя решително се върна при количката. - Благодаря на Шелби за гостоприемството й, но имам други планове.
Тори я последва.
- Мег, не можеш да се пренесеш при Тед. Наистина не можеш.
Преструвайки си, че не я чува, Мег се отдалечи с количката си.
Не беше в настроение да работи върху бижутата си, докато чакаше клиенти, затова извади копието на „Американска земя", което беше взела назаем от Тед, но дори думите на най-интелигентните природозащитници в страната не можаха да задържат вниманието й. Първата четворка жени се зададе и тя остави книгата настрани.
- Мег, чухме за взлома.
- Сигурно страшно си се уплашила.
- Кой го е направил според теб?
- Обзалагам се, че са искали да се доберат до бижутата ти.
Мег сложи лед в чашите, наля напитките и отговори на въпросите им възможно най-кратко. Да, страшно беше. Не, нямаше представа кой може да е бил. Да, от сега нататък възнамеряваше да бъде много по-внимателна.
Втората четворка й зададе същите въпроси, ала тя и тогава не го осъзна напълно. Едва когато всички те бяха на феъруея, си даде сметка, че нито една от осемте жени не беше споменала целувката на Тед на партито, нито думите му, че са двойка.
Не разбираше. Жените в този град обожаваха да се ровят в живота на другите, особено в този на Тед, така че не ги възпираше възпитанието. Какво ставаше?
Отговорът я осени едва когато следващата четворка си тръгна от количката й.
Никоя от жените, с които беше говорила досега, не беше присъствала на обяда у Франческа. Те просто не знаеха. Двайсетте гостенки, станали свидетели на случилото се, се бяха наговорили да потулят всичко.
Мег се отпусна в седалката и опита да си представи многобройниге телефонни обаждания предишната нощ. Почти можеше да чуе как всяка от гостенките на Франческа се заклева върху Библията (или последния брой на списание „Инстайл"57) да не каже никому нито думичка. Двайсет юпокарки от Уайнет бяха дали обет за мълчание. Не можеше да трае дълго, не и при обикновени обстоятелства. Но когато ставаше дума за Тед, може би щеше да успее.
Докато Мег обслужваше следващата групичка, те отново говореха само за нахлуването в църквата и изобщо не споменаха
Тед. Това обаче се промени половин час по-късно, когато пристигнаха последните две жени. В мига, в който ги видя да слизат от количката за голф, Мег разбра, че този разговор ще бъде различен. И двете бяха присъствали на обяда. И двете бяха станали свидетелки на случилото се. А сега и двете идваха към нея с подчертано недружелюбни физиономии.