Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
- При цялото ми уважение... - Мег прозвуча като някой адвокат, но спокойната увереност на Дали я объркваше така, както никоя от жените не бе в състояние. - Не искам да живея със Скийт.
- Не виждам защо не. - Скийт отново премести клечката. - Ще си имаш свой собствен телевизор и хич няма да ти се пречкам. Обичам обаче да ми е подредено.
Дали се надигна от надгробния камък.
- Можеш да караш след нас или пък Скийт ще вземе колата ти, а ти ще дойдеш с мен.
Непреклонният му поглед бе красноречиво доказателство, че решението е взето и Мег с нищо не би могла да го промени. Тя претегли опциите си. Да се върне в църквата, точно сега определено не беше една от тях. Нямаше да се пренесе и при Тед. Той може и да не разбираше защо, но тя знаеше. Това оставяше Шелби и Уорън Травълър, хотела, къщата за гости на Франческа или Скийт Купър.
С обруленото си от времето и слънцето лице и опашка като на Уили Нелсън между раменете, Скийт приличаше повече на скитник, отколкото на човек, който беше натрупал няколко милиона като кади на голф легенда. Мег събра останките от гордостта си и го изгледа надменно.
- Не позволявам на съквартирантите ми да вземат дрехите ми назаем, но обичам да си правим малки спа партита всеки петък вечер. Маникюр и педикюр. Ти ще направиш моя, аз - твоя. Такива неща.
Скийт премести клечката за зъби в устата си и погледна към Дали.
- Май пак ни се падна от устатите.
- Така изглежда. - Дали извади ключовете на колата от джоба си. - Все още е твърде рано да се каже.
Мег нямаше представа за какво говорят. Те тръгнаха пред нея и тя чу как Скийт се изкиска.
- Помниш ли онази нощ, когато замалко да оставим Франси да се удави в басейна?
- Идеята определено беше привлекателна - отвърна любящият съпруг на Франси.
- Добре, че не го направихме.
- Неведоми са пътищата господни.
Скийт метна клечката за зъби в храсталака.
- Напоследък са същински лабиринт.
Когато за първи път обходи имението на семейство Бодин, Мег беше видяла малката каменна къща на Скийт. От двете страни на вратата, боядисана в невзрачен жълто-кафяв цвят, имаше прозорци, а единствената украса беше американското знаме, което висеше безжизнено на пилона близо до пътеката, отвеждаща до входа.
- Постарахме се да не ти разбъркаме нещата прекадено много, докато ги местехме. - Дали й отвори да влезе.
- Много мило.
Мег прекрачи в безукорно чиста дневна, боядисана в малко по-светло жълто-кафяво. Основните мебели в нея бяха два скъпи, изключително грозни кафяви фотьойла за релакс, обърнати към големия телевизор с плосък екран, който висеше на стената. Точно над него беше окачено пъстроцветно сомбреро. Единственият естетичен щрих в стаята беше красивата черга с пръстен цвят, подобна на онези в кабинета на Франческа. Мег подозираше, че Скийт не я е избрал сам.
Той взе дистанционното и включи на канал за голф. През големия свод срещу входната врата се виждаха част от коридор и кухня с дървени шкафове, бели плотове и редичка керамични кутийки с формата на английски къщурки. По-малък телевизор с плосък екран висеше над кръгла дървена маса с четири меки въртящи се стола.
Мег последва Дали по коридора.
- Спалнята на Скийт е в края. Хърка ужасно, така че няма да е зле да си купиш тапи за уши.
- Става все по-хубаво и по-хубаво, а?
- Временно е. Докато нещата се поуталожат.
Прииска й се да го попита кога точно очаква да стане това, но се отказа. Дали я въведе в оскъдно мебелирана спалня с мебели в ранноамерикански стил: двойно легло, покрито с ватирана завивка на геометрични фигури; скрин; обикновен стол и още един телевизор с плосък екран. Досущ като останалата част от къщата, и тази стая беше боядисана в жълто-кафяво; върху голия под, застлан с плочки, стояха куфарът й и няколко кашона. През отворената врата на дрешника Мег видя дрехите й да висят от голяма дървена закачалка, обувките й бяха подредени грижливо отдолу.
- Франси неведнъж предлага да обзаведе мястото вместо него - каза Дали, - но Скийт обича нещата да са простички. Имаш си собствена баня.
- Ура.
- Кабинетът му е в съседната стая. Доколкото знам, не го използва за нищо, така че можеш да си правиш бижутата там.
Той няма да забележи, освен ако не изгубиш дистанционното, което държи върху шкафа за документи.
Входната врата се тресна и дори каналът за голф не успя да заглуши звука от гневни стъпки, последвани от заповедническия рев на любимия син на Уайнет:
- Къде е тя?
Дали погледна към коридора.
- Казах й на Франси, че трябваше да си останем в Ню Йорк.
18.
В отговор нанахълтването на Тед, Скийт усили телевизора. Мег се стегна и показа глава в дневната.