Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
- Някой друг?
Шерифът пак отгърна нова страница в тефтера си.
- Скийт Купър забеляза как настъпих една от топките за голф на Тед в земята, за да му попреча да победи Спенсър Скипджак. Трябваше да видите как ме изгледа.
- Трябваше да видиш как те изгледах аз - заяви Тед с отвращение.
Мег зачопли нокътя си.
- И? - Шерифът щракна химикалката си.
Мег се престори, че се е загледала през прозореца.
- Франческа Бодин.
- Задръж малко! - възкликна Тед.
- Шерифът поиска списък с имена. Давам му списък с имена, никого не обвинявам. - Тя отново се обърна към шерифа. - Госпожа Бодин си беше у тях преди малко повече от час, така че би било страшно трудно да го е извършила тя.
- Трудно, но не и невъзможно - каза шерифът.
- Това не е дело на майка ми.
- Не съм сигурна за бащата на Тед - добави Мег. - Трудно е да разбере човек какво си мисли той.
Сега беше ред на шерифа да се надуе от възмущение.
- Великият Далас Бодин не е вандал.
- Вероятно не е. И смятам, че спокойно можем да елиминираме Корнелия Джорик. Трудно би било за един бивш президент на Съединените щати да се промъкне в Уайнет, без да бъде забелязан.
- Възможно е да е изпратила някой от подчинените си - провлачи Тед.
- Ако не харесваш списъка ми, ти измисли по-добър - сопна се Мег. - Познаваш всички заподозрени много по-добре от мен. В крайна сметка всичко се свежда до това, че някой недвусмислено ми показва, че не ме иска в Уайнет.
Шерифът погледна към Тед.
- Е, какво ще кажеш, Тед?
Той прокара пръсти през косата си.
- Не мога да повярвам, че който и да било от тези хора би направил нещо толкова отвратително. Ами някой от колегите ти в клуба?
- Това са единствените ми положителни връзки.
Шерифът затвори тефтерчето си.
- Госпожице Коранда, не бива да оставате тук сама. Не и докато не разрешим този проблем.
- Вярвай ми, няма да остане - заяви Тед.
Шерифът обеща да говори с полицейския началник. Тед отиде да го изпрати до колата му и в този миг телефонът в чантата на Мег звънна. Върху дисплея видя името на майка си - последният човек, с когото би трябвало да говори точно сега, и човекът, чийто глас най-силно копнееше да чуе.
Прекоси опустошената си кухня и излезе през задния вход.
- Здравей, мамо.
- Здравей, миличка. Как върви работата?
- Страхотно. Наистина страхотно.
Тя се отпусна на стъпалото. Циментът все още беше нагрян от слънцето и Мег усети топлината му през полата на Тори.
- С татко ти страшно се гордеем с теб.
Майка й все още смяташе, че Мег е координатор по забавленията в клуба, заблуда, от която на Мег много скоро щеше да й се наложи да я освободи.
- Честно, не е кой знае каква работа.
- Хей, аз по-добре от всеки знам какво е да работиш с хора с гигантско его, а в един кънтри клуб несъмнено е пълно с такива. Което ме довежда до причината да се обадя. Имам страхотна новина.
- Белинда е починала и ми е оставила всичките си пари.
- Ще ти се. Не, баба ти ще живее вечно. Тя е една от неживите. Страхотната новина е... че с баща ти ще ти дойдем на гости.
О, господи... Мег скочи от стъпалото. Порой от ужасни картини се заредиха в съзнанието й. Скъсаните възглавници на дивана. .. Натрошеното стъкло... Количката за напитки... Лицата на всички, които й имаха зъб.
- Липсваш ни и искаме да те видим - продължи майка й. - Искаме да се запознаем с новите ти приятели. Толкова се гордеем с начина, по който обърна живота си.
- Това... това е страхотно.
- Трябва да наместим програмата си, но скоро ще го уредим. Ще бъде съвсем неофициално посещение. Само за ден-два. Липсваш ми.
- Ти също ми липсваш, мамо. - Щеше да има време да разчисти бъркотията, но това беше само върхът на айсберга. Ами работата й? Претегли наум възможностите да я назначат за координатор по забавленията преди посещението на родителите й и заключи, че има по-голям шанс да бъде поканена на парти с преспиване в къщата на Бърди. Само при мисълта как запознава Тед с родителите си я побиха тръпки. Не беше нужно кой знае какво въображение, за да си представи как майка й пада на колене пред Тед и го умолява да не размисли.
Реши да се спре върху най-лесния за обяснение проблем.
- Мамо, има само едно нещо... Работата ми... Не е чак толкова впечатляваща.
- Мег, престани да се подценяваш. Това, че си израснала в хиперамбициозно семейство, е нещо, което не мога да променя. Ние сме странните, не ти. Ти си нормална, интелигентна, красива жена, която допусна цялата лудост около нея да я отклони от пътя й. Но всичко това вече е зад гърба ти. Успя да започнеш на чисто и не бихме могли да се гордеем повече с теб. Сега трябва да бягам. Обичам те.