Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
Никой не помръдваше. Никой не каза нито дума.
Устата й беше пресъхнала, ала тя продължи.
- Амистигмата?
- Стигмата? - повтори Тори. - Е, това вече е нещо ново.
- Надрасках се с маркер. - Тед довърши суфлето и побутна купичката настрани. - Мег, миличка (казвам ти го единствено, защото толкова много ме е грижа), държиш се налудничаво. Определено се надявам, че не си бременна.
Откъм кухнята долетя трясък и решителността на Мег се изпари. Той беше майстор на хладнокръвието, а тя - просто лаик и никога нямаше да го победи в собствената му игра. Това беше неговият град, негов си беше и проблемът. Грабна каната за чай и се стрелна към кухнята.
- Ще се видим довечера - догони я гласът му. - По същото време. И си облечи онази рокля на Тори. Стои ти много по-добре, отколкото на нея. Извинявай, Тори, но знаеш, че е така.
Докато потъваше в кухнята, Мег чу вайкането на Шелби:
- Ами конкурсът? Това ще провали всичко!
- Майната му на конкурса - заяви Тори. - Имаме си по-голям проблем. Кметът ни току-що показа среден пръст на Съни Скипджак и подари чисто нов комплекс за голф на Сан Антонио.
Тед прояви благоразумието да не се появи повече в кухнята. Докато Мег помагаше на майстор готвача да разчисти, мислите й препускаха. Чу гостите да се разотиват и не след дълго се появи Франческа. Беше боса, сменила дрехите, с които беше на партито, с шорти и тениска, а лицето й беше пребледняло. Благодари на Дънкан и му плати, след което връчи един чек на Мег.
Беше два пъти повече, отколкото й беше обещано.
- Свърши работа за двама души.
Мег кимна и й го подаде обратно.
- Моят принос за библиотечния фонд.
Задържа погледа на Франческа само толкова, колкото да демонстрира малко достойнство, след което отново се залови за работа.
Почти беше станало време за вечеря, докато прибере всички съдове, и се приготви да си тръгне, нарамила пълната с храна торба, която майстор готвачът й беше дал. Не спря да се усмихва през целия път до църквата. Пикапът на Тед беше паркиран до стъпалата. Колкото и да беше уморена, единственото, за което можеше да мисли, бе как му смъква дрехите. Грабна торбата с храна и се втурна вътре само за да се закове на място.
Църквата беше обърната надолу с главата. Прекатурени мебели, нарязани възглавници, разпилени навсякъде дрехи... Портокалов сок и кетчуп бяха разлени върху кушетката, а бижутерийните й материали бяха разпилени навсякъде - скъпоценните й мъниста, инструментите, които беше купила току-що, оплетена тел.
Насред целия този хаос стоеше Тед.
- Шерифът идва насам.
Шерифът не откри никакви следи от влизане с взлом. Когато ги попита за ключовете, Тед отвърна, че вече е поръчал да бъдат сменени. Шерифът подхвърли предположение, че може да е бил някой скитник, и Мег си даде сметка, че ще трябва да му каже за думите, надраскани върху огледалото в банята.
Тед изригна.
- И чак сега реши да ми съобщиш? Какво си мислиш, по дяволите? Нямаше да ти позволя да останеш тук нито ден повече.
Мег просто го погледна. Той й отвърна със сърдит поглед... нямаше и помен от ореол.
Шерифът най-сериозно я попита дали някой й има зъб. Мег си помисли, че я поднася, но после си спомни, че той работи за окръга, а не за града и може би не е в течение на местните клюки.
- Мег имаше малък конфликт с неколцина души - заяви Тед, - но не мога да си представя някой от тях да направи нещо такова.
Шерифът извади тефтера си.
- Кои са тези души?
Мег опита да се стегне.
- В общи линии, никой, който харесва Тед, не си пада особено по мен.
Шерифът поклати глава.
- Това са страшно много хора. Можете ли да стесните малко кръга?
- Няма особен смисъл да изреждам имена наслуки - отвърна тя.
- Никого не обвинявате. Просто ми давате списък с хората, които ви имат зъб. Нуждая се от сътрудничеството ви, госпожице Коранда.
Разбираше го, ала въпреки това не й се струваше редно.
- Госпожице Коранда?
Заповяда си да събере сили.
- Ами... - Дори не знаеше откъде да започне. - Съни Скипджак иска Тед за себе си. - Плъзна поглед по опустошението наоколо и си пое дълбоко дъх. - След това имаме Бърди Китъл, Зоуи Дейниълс, Шелби Травълър, Кейла Гарвин. Бащата на Кейла, Брус. Може би Ема Травълър, макар да мислех, че си е променила мнението за мен.
- Никой от тях не би сторил нещо подобно - заяви Тед.
- Все някой го е направил - отвърна шерифът и обърна нова страница в тефтера си. - Продължавайте, госпожице Коранда.
- Всички бивши гаджета на Тед, особено след случилото се днес.
Това наложи кратко обяснение, което Тед на драго сърце предостави, заедно с коментар относно страхливостта на хората, крито предпочитали да се крият, вместо открито да признаят, че имат връзка.