Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
- Изненада.
Бейзболната шапка на Тед закриваше очите му, ала стиснатата му челюст вещаеше буря.
- Какво правиш тук?
Мег махна драматично към креслото.
- Намерих си нов любовник. Съжалявам, че трябваше да научиш по този начин.
- Гледам голф - изсумтя Скийт, - а нищо не чувам.
Дали излезе в коридора зад нея.
- То е, защото оглушаваш. От месеци ти повтарям да си купиш слухов апарат. Здрасти, синко. Как мина при депото?
Тед не сваляше ръце от хълбоците си.
- Какво прави тя тук? Трябваше да се настани при мен.
Дали отново насочи вниманието си към Мег, сините му очи
бяха ясни като пролетно небе.
- Казах ти, че това изобщо няма да му хареса, Мег. Следващия път ме послушай. - Той поклати печално глава. - Направих всичко по силите сидаяразубедя, синко, но Мег определено е от упоритите.
Пред Мег имаше две възможности. Тя избра онази, която не включваше това, да цапардоса някого.
- Така е най-добре.
- Най-добре за кого? - отвърна Тед. - Определено не и за мен. Нито пък за теб.
- Всъщност е. Нямаш представа...
- Най-добре ще е да го обсъдите насаме. - Дали придоби престорено притеснен вид. - С майка ти днес ще вечеряме в клуба. При нормални обстоятелства бих ви поканил да се присъедините към нас, но май се е събрало доста напрежение.
- Много ясно, че се е събрало напрежение! - изруга Тед. - Някакъв психар й е вдигнал мерника и аз я искам там, където ще ми е под око.
- Съмнявам се, че тук ще й се случи нещо лошо. - Дали се отправи към външната врата. - Освен на тъпанчетата й.
Вратата се затвори след него. От изпитателния поглед на Тед, в съчетание с влажните й дрехи и лепкавото бельо, по тялото на Мег пробягаха тръпки. Тя се върна в стаята и коленичи пред куфара си.
- Имах труден ден - започна, когато го чу да влиза след нея. - Ти също можеш да си вървиш.
- Не мога да повярвам, че си ги оставила да те убедят! Мислех, че си по-корава.
Мег изобщо не се учуди, че беше прозрял играта на баща си. Извади от куфара пликче, в което грижливо бяха прибрани тоалетните й принадлежности.
- Гладна съм и имам нужда от душ.
Тед спря да крачи напред-назад и се отпусна на леглото, така че матракът изстена под него. Секундите си течаха, докато той най-сетне проговори, толкова тихо, че Мег едва го чу:
- Понякога така ми се иска да се махна от този град, че чак ме боли.
Обзе я прилив на нежност. Остави плика настрани и отиде при него. Звукът на реклама за виагра, долитащ откъм дневната, я накара да се усмихне, докато сваляше бейзболната му шапка.
- Ти си този град - прошепна тя.
А после го целуна.
Два дни по-късно, докато седеше край петия тий и четеше за компостиране в големи мащаби, Мег видя един от по-младшите кадита да се носи към нея с количката.
- Трябва да отидеш в спортния магазин. Аз ще поема тук.
Мег се върна в клуба с неговата количка, обзета от лошо
предчувствие, което се оказа напълно оправдано. Едва беше прекрачила прага на магазина, когато две големи потни ръце закриха очите й.
- Познай кой е?
Тя потисна един стон, след което се стегна.
- Мъжественият акцент ме навежда на мисълта за Мат Деймън, но нещо ми подсказва... Леонардо ди Каприо, нали?
Отекна гръмогласен смях, ръцете се отпуснаха и Спенсър Скицджак я обърна с лице към себе си. Носеше панамената си шапка, светлосиня спортна риза и тъмен панталон. Голямата му уста беше разтеглена в широка усмивка, разкриваща големи бели зъби.
- Определено ми липсваше, госпожице Мег. Няма друга като теб.
Освен това имаше невероятно известни родители и бе повече от двайсет години по-млада от него - неустоима комбинация за един егоманиак.
- Здрасти, Спенс. Благодаря за подаръците.
- Сапунерката е от новата ни линия. В магазините се продава за сто осемдесет и пет долара. Получи ли съобщението ми?
Мег се престори, че не разбира.
- Съобщение?
- За тази вечер. Покрай цялото това пътуване напоследък не ти обръщах достатъчно внимание, но от сега нататък това ще се промени. - Той махна към клуба. - Отървах те от работа до края на деня. Отиваме в Далас. - Той я сграбчи за ръката. - Първо ще си напазаруваш в „Нейманс", след ова ще пийнем в „Адолфъс” и накрая - вечеря в „Имението"58. Самолетът ми ни чака.
Затегли я към вратата и този път очевидно нямаше да й позволи да му се изплъзне, както досега. Най-примамливата възможност, която Мег виждаше пред себе си, бе да му каже да върви на майната си, ала земемерите все още бяха в града, сделката за комплекса беше почти подписана и тя не можеше да прецака всичко в последния момент.
- Толкова си внимателен.