Истината за случая Хари Куебърт

- Да ви закарам ли до вас?

- Благодаря, Елайджа, с кола съм.

Повървяха заедно до паркинга. Една черна лимузина чакаше Стърн, шофьорът й стоеше отпред и пушеше цигара. Стърн го посочи и каза:

- Хари, бих искал да ви представя моя доверен човек. Наистина е забележителен. Впрочем, ако нямате нищо против, ще го изпратя в Гуз Коув да се занимае с розите. Скоро ще трябва да се подрязват, а той е много талантлив градинар, за разлика от некадърниците, които ми изпраща агенцията и които миналото лято умориха всичките ми цветя.

- Нямам нищо против, Елайджа. Вие сте у дома си.

Приближавайки се до мъжа, Хари забеляза, че той има ужасяваща външност - тялото му беше масивно и мускулесто, лицето му изкривено и цялото в белези. Стиснаха си ръцете и Хари каза:

- Аз съм Хари Куебърт.

- Добър весер, господин Куебърт - отвърна мъжът, който се изразяваше мъчително и неразбираемо. - Касвам се Лутър Кейлъп.

Още на другия ден Орора се развълнува - с кого ще отиде Хари Куебърт на Мартас Винярд? Никой не знаеше да има жена тук. Дали си няма приятелка в Ню Йорк? Може би кинозвезда. Или пък ще вземе със себе си някоя млада жена от Орора? Дали е завоювал някоя тук, той, който беше толкова дискретен? Ще отразят ли събитието вестниците, които пишат за звезди?

Единственият, който не мислеше за това пътуване, беше самият Хари. В понеделник сутринта, на 21 юли, той се бе поболял от безпокойство - стоеше си вкъщи и се чудеше: кой знаеше за него и Нола? Кой го бе последвал чак в тоалетната? Кой имаше дързостта да цапа огледалото с такъв позорен надпис? Червило за устни - сигурно беше жена. Но коя? За да не мисли за това, той се приближи до бюрото и реши да подреди листовете си. Тогава разбра, че липсва един. Един лист за Нола, написан в деня на опита й за самоубийство. Добре си спомняше, че го бе оставил там. Във всеки случай вече от седмица трупаше чернови на бюрото си, но винаги ги номерираше, за да може да ги подреди след това хронологически. Сега установяваше, че липсва един лист. Беше важен лист, добре си спомняше. Отново се залови да подрежда, изпразни и чантата си листа го нямаше. Невъзможно. Винаги оглеждаше масата, преди да си тръгне от „Кларкс“, за да е сигурен, че нищо не е забравил. В Гуз Коув работеше само в кабинета си и ако случайно се настанеше на терасата, после прибираше написаното и го оставяше на бюрото си вътре. Нямаше начин да е изгубил този лист. Къде ли беше? След като безрезултатно прерови цялата къща, взе да се пита дали някой не е идвал тук да търси компрометиращи доказателства. Дали не беше същото лице, което бе написало онази дума на огледалото в тоалетната вечерта на бала? При тази мисъл така го заболя стомах, че за малко да повърне.