Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
Вече бяха обявили началото на вечерята и гостите се насочваха към масите. Имаше чувството, че полудява. Някой го хвана за рамото и той подскочи. Беше Ейми Прат. Хари бе плувнал в пот.
- Добре ли сте, Хари? - попита тя.
- Да... Да... Само ми е малко горещо.
- Вие сте на почетната маса. Елате, ето там е.
И го заведе до голяма, украсена с цветя маса, където вече се бе настанил един около четирийсетгодишен мъж, който явно здравата се отегчаваше.
- Хари Куебърт - обяви Ейми Прат с церемониален тон, - да ви представя на Елайджа Стърн, който щедро финансира този бал. Благодарение на него билетите са толкова евтини. Той е и собственикът на къщата, в която живеете в Гуз Коув.
Елайджа Стърн усмихнато подаде ръката си. Хари се разсмя.
- Вие сте моят собственик, господин Стърн?
- Наричайте ме Елайджа. За мен е удоволствие да се запозная с вас.
След основното ястие двамата мъже излязоха навън да изпушат
по цигара и да се поразходят по моравата на заведението.
- Харесва ли ви къщата? - попита Стърн.
- Страхотно ми харесва. Великолепна е.
Елайджа Стърн дръпна от цигарата си, която проблесна в полумрака, и с носталгия разказа, че Гуз Коув е била лятната къща на семейството му в продължение на години. Баща му я построил, защото майка му получавала ужасни мигрени и според лекаря морският въздух щял да й се отрази добре.
- Когато баща ми видял този участък на брега на океана, той веднага се влюбил в него. Купил го, без да се колебае, за да построи къща. Сам начертал плановете. Обожавах това място. Тук прекарвахме прекрасни лета. После мина време, баща ми почина, майка ми се установи в Калифорния и вече никой не живееше в Гуз Коув. Обичам тази къща, дори преди няколко години я ремонтирах. Но не се ожених, нямам деца и почти нямам възможност да се възползвам от къщата, която и без това е твърде голяма за мен. Тогава се обърнах към една агенция да я даде под наем. Мисълта, че е необитаема и изоставена, ми беше непоносима. Радвам се, че човек като вас живее в нея.
Стърн обясни, че като дете е изживял в Орора първата си любов и първия си бал и че оттогава се връща тук веднъж годишно, точно за бала, за да си припомни онези мигове.
Запалиха втора цигара и седнаха за малко на една каменна пейка.
- Е, какво пишете в момента, Хари?
- Любовен роман... Поне се опитвам. Знаете ли, всички тук мислят, че съм голям писател, но това е някакво недоразумение.
Хари усещаше, че Стърн не е от тези, които биха се оставили да ги мамят. Стърн се задоволи да отвърне:
- Хората тук са много впечатлителни. Достатъчно е да ги видите на бала. Значи, любовен роман?
- Да.
- Докъде сте стигнали?
- До началото. Да си кажа право, не ми върви писането.
- Много неприятно. Грижи ли имате?
- Нещо такова.
- Да не сте влюбен?
- Защо ми задавате този въпрос?
- От любопитство. Питах се дали трябва да си влюбен, за да пишеш любовен роман. Във всеки случай писателите ме впечатляват. Може би защото бих искал и аз да съм писател. Или изобщо творец. Изпитвам безусловна любов към живописта. Но за съжаление, не ме бива в изкуствата. Как ще се казва книгата ви?
- Още не знам.
- И за какъв вид любовна история става дума?
- За забранена любов.
- Наистина изглежда много интересно - въодушеви се Стърн. -Би трябвало пак да се видим при случай.
В двайсет и един и трийсет, след десерта, Ейми Прат обяви тегленето на томболата, представено, както обикновено, от съпруга й. Началникът Прат, почти налапал микрофона, съобщи наградите. Те бяха осигурени от местните търговци и бяха по-скоро дребни, освен първата награда, която предизвика голямо вълнение - беше престой от една седмица с всичко, включено в цената, в луксозен хотел на Мартас Винярд за двама души. „Моля за вашето внимание - изрева началникът Прат. - Първата награда печели... Внимание... билет номер 1385!“ Настъпи кратка тишина. После внезапно Хари, осъзнал, че става дума за един от неговите билети, учуден се изправи. Веднага се разнесе буря от аплодисменти и много от поканените го наобиколиха, за да го поздравят. До края на вечерта всички гледаха само него - беше се превърнал в център на света. Докато той не гледаше никого - неговият център на света спеше в малка болнична стая на петнайсет мили от там.
Когато към два часа през нощта напусна бала, Хари срещна във фоайето Елайджа Стърн, който също си тръгваше.
- Първа награда от томболата - усмихна се Стърн. - Може да се каже, че сте по-скоро късметлия.
- Да. А като си помисля, че за малко да не си купя билет...