Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
В този миг Надин се втурна към ръба на матрака и изпрати седемдесет-осемдесет хиляди на пода — при четвърт милиона, който бях съборил с падането си. Картината обаче ни най-малко не пострада — по леглото имаше толкова много зелено, че все едно се намирахме в амазонската джунгла след някой мусон.
Графинята ме прикова с нежна усмивка:
— Прости ми, миличко! Изобщо не исках да те изхвърля от леглото… кълна ти се! — И вдигна невинно рамене. — Но получих някакво ужасно схващане в рамото, пък и ти не тежиш кой знае колко. Искаш ли да се заврем в килера и там да се любим? Искаш ли, бръмбарче? — Хвърли ми още една похотлива усмивка и с едно атлетично движение изхвърли голото си тяло от леглото и застана до мен. После изкриви уста и започна да дъвче вътрешната страна на бузата си. Правеше го всеки път, когато не можеше да си обясни нещо.
След няколко секунди спря да дъвче и каза:
— Ама ти сигурен ли си, че всичко това е законно, щото аз не съм особено убедена. Има нещо в цялата работа, което… не ми харесва.
Точно в този момент най-малко ми се щеше да седя да лъжа жена си за прането на пари, което извършвах. Единственото, което копнеех, бе да я наведа над леглото и да й пръсна оная работа от ебане! Но в качеството си на моя съпруга тя си бе заслужила правото да я лъжа. Затова й казах със страхотно убедителен тон:
— Нали вече ти обясних, Над? Всички тези пари са от банката. И друг път си ме виждала да тегля. Добре де, не отричам, че и Елиът ми даде някой и друг долар — „някой и друг“ ли? Кажи ги горе-долу пет милиона! — но те нямат нищо общо с тези тук пари. Тия тук са абсолютно законни и ако правителството вземе, че се втурне у нас, ще му покажа разписките за теглене — и край на въпроса. — Обгърнах талията й, притиснах се до нея и я целунах.
Тя се засмя тихичко и се отдръпна:
— Знам, че си ги изтеглил от банката, но просто ми се струва незаконно. Не знам… толкова пари да държиш… не, не знам какво да мисля. Странно ми е някак си. — И пак задъвка вътрешната страна на бузата си. — Убеден ли си, че знаеш какво правиш?
Ерекцията ми постепенно спадаше, което силно ме натъжи. Време беше да сменим обстановката.
— Вярвай ми, миличко. Всичко е под мой контрол. Хайде да се мушнем в килера и да се любим. Тод и Каролайн ще дойдат след по-малко от час, а аз искам да се любим бавно и на спокойствие. Моля те.
Изгледа ме с присвити очи, после изведнъж хукна и ми рече през рамо:
— Дай да видим кой пръв ще стигне!
И отпрашихме, без нито една грижа да ни тревожи.
Няма спор — през седемдесетте години бая смахнати евреи трябва са избягали от град Лефрак в нюйоркската община Куинс.
Но надали е имало по-чалнат от Тод Гарет.
Тод беше с три години по-голям от мен и още си спомням кога за пръв път го видях. Току-що бях навършил десет, а Тод стоеше пред тесния гараж на партерния апартамент, в който се бяха нанесли двамата му ненормални родители, Лестър и Телма. Батко му Фреди бе починал наскоро от свръхдоза хероин. Ръждивата игла още стърчала от вената му, когато го намерили след два дни, седнал върху тоалетната чиния.
Така че Тод бе единственият що-годе нормален от цялото им семейство.
Та го гледах тогава как рита и блъска с юмруци по един бял брезентов чувал, в черен анцуг за кунг-фу и черни цвички. Тогава, в началото на седемдесетте години, карате клубове не се срещаха под път и над път, така че Тод Гарет бързо си извоюва репутацията на особняк. Слава богу, поне беше постоянен: можеше да го намериш в гаражчето как рита, удря и ръга с колене чувала дванайсет; часа на ден, седем дена в седмицата.
Никой обаче не го вземаше на сериозно до седемнайсетия му рожден ден. И ето че Тод се озовал в някакъв неподходящ бар някъде из Джаксън Хайтс в Куинс. Джаксън Хайтс е само на няколко километра от Бейсайд, но със същия успех може да е и на Марс. Официалният език там е заваленият английски; най-често срещаната професия е „безработен“ и дори бабичките ходят с автоматични ножчета. Та в бара станала някаква размяна на приказки между Тод и четирима колумбийци — дилъри на дрога, при което те му скочили. Когато схватката приключила, двама били със счупени крайници, лицата и на четиримата били изпотрошени, а един бил наръган със собствения му нож, който Тод му отнел. Оттогава всички започнаха да го вземат на сериозно.