Отдел Убийства: Илюзия за грях

— Не знам дали от вашия отдел или не. Олег така и не ми каза.

— Но тя може да е сестра на кого ли не. В нашето ведомство има хиляди сътрудници. А аз трябва непременно да знам с точност. Казвал ли ти е какво е заболяването й?

— Не. Просто…

Тя замълча и впери очи през прозореца. На Александър му се стори, че Вера полага всички усилия да не заплаче, и му стана неудобно. Деликатно изчака известно време, после внимателно попита:

— Какво искаше да кажеш?

— Кога? — тя се обърна и спокойно го погледна в очите.

— Когато заговорихме за сестрата на нашия колега. Започна да ми казваш нещо, но не се доизказа.

— Така ли?

— Верочка, припомни си, ако обичаш, какво ти е говорил Олег за нея. Всичко, до най-малките подробности.

— Нищо особено не ми е казвал.

— А за какъв лекар е ставало дума?

— Откъде да знам.

— Вера, не бива сама да се поставяш натясно. Добре ми е известно, че ти знаеш за кой лекар те питам. Недей сега да отричаш.

— Е добре. Това е моят наблюдаващ лекар, който следи бременността ми. Олег ме беше помолил да запиша неговата позната за преглед. Нищо повече не знам.

— А ти изпълни ли молбата му?

— Естествено.

— Прегледът състоя ли се?

— Не. Валерий Василиевич им записа час, после обаче се наложи да го отмени за друг ден, а Олег така и не успя да отиде.

— Надявам се, че Валерий Василиевич си има фамилно име? — попита Ташков, без да може да скрие иронията си.

— Да. Волохов.

Вера взе нетърпеливо да потропва с обувка по килима, с който бе застлан паркетът, и Ташков разбра, че тя нервничи. Дали защото бързаше да излиза, а той я задържаше, или пък имаше нещо друго…

— Къде мога да намеря твоя лекар?

— На работата му — неочаквано троснато отговори младата жена. — Вероятно и вкъщи можеш да го намериш, но за съжаление не му знам адреса.

— Но защо ти е толкова неприятен този разговор, Вера? Защо не ми каза веднага, че става дума за доктор Волохов?

— Нищо не разбираш! — избухна тя. — Валерий Василиевич не е кой да е лекар, при него ходи елитът на Москва. А вие ще почнете да му досаждате с вашите глупашки разпити, и то се знае, аз ще съм виновната. Едва успях да го кандърдисам за онова момиче, той все отказваше да го приеме, защото е много зает, а аз, глупачката, настоявах и го молих. Вече виждам колко е бил прав човекът. Ако ми беше отказал категорично, сега нямаше да му виснете на главата. Ще вземе да ми отреже и на мен квитанцията, защо му е пациентка, заради която го безпокои милиция.

— Говориш глупости, Верочка — меко се опита да я спре Ташков. — Никой няма да висне на главата на твоя доктор. Дори ще му отнемем съвсем малко време. Трябва само да уточним дали е разговарял с Олег и ако е разговарял, то кога и за какво. Това е всичко.

Гневният изблик на Вера угасна. Тя отново доби спокойния си безгрижен вид. Ташков поговори с нея още няколко минути и си тръгна. Още щом затвори вратата, Вера стана и се втурна към телефона.