Отдел Убийства: Илюзия за грях

— Обзалагам се, че ако е женен, съпругата му има нещо общо с математиката, макар че е учила отдавна и не я знае добре. А твоят аспирант, вместо да движи науката напред, се е занимавал с политика.

— И от какво направи тия изводи?

— Ами от изборите, слънчице. Той е бил зает с предизборна агитация за своя кандидат, ходил е на заседания в щаба, вършил е маса неща, виж, не знам само дали е било за пари или от идейни пристрастия. Във всеки случай до заранта на седемнайсети не е имал никакво свободно време, за да седне и да си напише експозето за защитата. Протакал е до последния момент, а когато се е видяло, че няма да се вмести в срока, помолил е жена си да му напише встъпителното изложение, като ползва дисертацията и автореферата му. И тя го е написала, доколкото е успяла да схване нещата. И по всяка вероятност сама го е напечатала на машина. Дори се обзалагам, че той не ти го е предал лично, а го е изпратил по човек. Нали така?

— Как разбра? — смая се Алексей.

— Даже не е намерил време да провери какво са му съчинили. Бил е сигурен, че щом жена му е имала подръка един безупречно коригиран автореферат, вече няма какво да оплеска. Нали разбираш, че в нощта на шестнайсети срещу седемнайсети той не е мигнал, а когато резултатите от изборите са били вече горе-долу ясни, веднага е легнал да спи. Това е цялата история. Ако искаш, провери я.

— Голяма си фантазьорка — отбеляза Алексей. — Но имаш логика, не може да ти се отрече. От чисто любопитство наистина ще взема да проверя.

Той посегна към телефона, но Настя ловко дръпна слушалката изпод ръката му.

— Нее, приятел, така не става. Ще се обзаложим ли?

— Аз лично не. Защо да се обзалагам с тебе, глупаче?

— Ами недей тогава. Но аз ще се обзаложа с теб. Дай да видим каква е мизата? Какво ще получа, ако съм права?

— Шамар по носа, това ще получиш. А ти какво искаш?

— Шницел. И не за вечеря, а още сега.

— Асенка, имай съвест — примоли се Льоша, — кога ще преписвам текста?

— Е добре де, не ща шницел. Ще почакам. Но ако спечеля облога, ще ми дадеш извънредно прахче.

— Да речем, че ще минеш и без него. Абе, мила моя интересчийке, не можеш ли да мислиш за друго освен за ядене и наркотици? Да се наплюскаш, да се надрусаш и да изпаднеш в захлас? — подбра я Льоша. — Дай да се разберем така: ако не си познала, ти незабавно изливаш това кафе в умивалника и отиваш право в леглото. Ако пък онова, което каза, излезе вярно, ще ти разреша да го допиеш и да не си лягаш. Хайде, от мен да мине, виж колко съм добър и милостив.

— Да бе, милостта на палача — въздъхна Настя. — Давай, обади се. Така и така нищо не можах да изкопча.

Няколко минути по-късно, след като поговори с някого от своя институт, Алексей Чистяков одобрително погледна жена си, седнала на масата срещу него.