Отдел Убийства: Илюзия за грях
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-037-1
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Илюзия за грях». Краткое содержание книги:
— Браво, бабче, пипето ти сече дори при високи градуси. Далече ще стигнеш. Само гледай да не объркаш пътя.
Настя допи кафето, изплакна чашата и бавно отиде в стаята. Мислите й отново се върнаха към неразкритите убийства и Наташа. Защо я отвлякоха от болницата? Ако това е стандартното вземане на заложник като средство за постигане на някаква цел, то похитителите вече трябваше да са се обадили. Да поискат пари, да речем, или пък някакви конкретни действия от страна на някого. Е, наистина в Русия всичко се прави бамбашка. В другите страни например, ако бъде извършен терористичен акт, тутакси някоя политическа групировка от терористи поемат отговорността за него. Сиреч направихме това и това и искаме от властите еди-какво си, а ако нашите искания не бъдат изпълнени, ще убием заложниците или ще взривим метрото. А у нас? В метрото избухна бомба, но кой знае защо, никой не се юрна да поема отговорност. Че защо тогава я взривиха, защо осакатиха толкова хора? От злобно хулиганство? И все пак, защо е отвлечена Наташа Терехина? При това така грижовно: похитителите са се постарали да не убиват човек пред очите й, макар че са имали чудесната възможност. Значи Наташа не е заложница, засега никой не иска нищо и не я заплашва смърт. Дотук добре. Наташа им трябва жива, иначе щяха да я убият в същия храсталак, където повалиха Миша. Това също е някаква надежда все пак. Но защо я отвлякоха? Не може да няма никакво обяснение. Четири трупа, е, наистина убийството на Романовска е под въпрос, но другите три жени не са убити случайно, а защото могат да разпознаят човека, посещаващ Наташа в болницата. А по-късно изчезва и самата Наташа, при това така майсторски отвлечена! Въпреки възмущението си, че тия хора са посегнали на едно сакато и беззащитно момиче, Настя не можеше да не признае изящната простота, с която беше организирано това похищение.
Коротков пристигна точно за вечеря, когато ароматът на шницелите, изпържени по специална рецепта на професор Чистяков, се носеше из скромното едностайно жилище и караше болната Настя да обикаля като гладен вълк в клетка.
— Гледай да боледуваш по-често, маме — въодушевено й каза Юра още от вратата. — Тогава професорът ще ти готви по-вкусни манджи, а аз всеки ден ще ти се явявам на доклад.
— Да бе, надай се коньо на зелена трева — посрещна го Алексей и му стисна ръка. — Побърканата ти дружка не може дори три дни да полежи, направо не я свърта на едно място.
— Това вече е вярно — съгласи се оперативникът, — аз наистина си имам побъркана приятелка, но затова пък, професоре, ти имаш умна жена. И тепърва ще се разбере кой от нас двамата е в по-незавидно положение.
От стаята се измъкна Настя, която в чест на госта се беше преоблякла и бе заменила удобния домашен халат с дънки и спортна ризка на червено-кафяви каренца. Млясна Коротков по бузата и укорително отбеляза:
— Мъжете станахте по-големи клюкарки от жените, честна дума. Стига само горката Настенка да се разболее и да им отпусне юздите, те тутакси почват да я одумват зад гърба й. Джентълмени!
Вечерята беше вкусна, впрочем както винаги, когато Алексей се заемаше да я приготви. Но те приключиха бързо с яденето, защото той трябваше все пак да напише експозето на своя аспирант, а Настя нямаше търпение да поговори с Коротков.
— Та ето какво ще ти кажа — започна Юра, когато отидоха в стаята, за да оставят Чистяков да пише в кухнята на спокойствие, — предстои ни да работим с един много свестен мъж, казва се Александър Ташков. А нещата стоят така: те проучват една банда, изпълняваща посреднически функции в интерес на най-различни мюсюлмански организации, предимно терористични. Фактически цялата група се състои от мюсюлмани, но с известни изключения. Едно от тях е нейният ръководител, който по сведения на колегите е руснак. Апартаментът на Терехина е мястото, където отделни членове на групата наемат стая и периодично се събират. Подобни квартири имат из цяла Москва, около девет-десет са, но засега са открити само три от тях, включително тази на Ира. Олег Жестеров се е сближил с девойката, очевидно с намерение да се запознае с квартирантите й. Но не е успял. Ташков ми каза, че е с отлични впечатления от Ира, но тя се чувства оскърбена. Съвсем естествено — на кое момиче ще му е приятно да узнае, че мъжът, с когото се люби, го е правил по задължение. Та при разговора с Ташков Ира споменала между другото и нещо любопитно за нас. Олег й обещал да я води на някакъв особено добър лекар, дори имали записан час при него за понеделник. Това да ти подсказва нещо?
— Подсказва ми, Юра, но ме е страх, че ще го припишеш на болестта ми и на високата температура. Аз вече се стряскам от думата „лекар“.