Отдел Убийства: Илюзия за грях

Вратата след Василий се затвори и девойката с необикновена острота усети, че е останала насаме с принца на своите мечти. Не знаеше какво да му каже и изобщо как да се държи при тази ситуация. Първа ли да подхване разговор, или да изчака да я заговори?

— Как се чувстваш? — неочаквано попита Мирон.

— Благодаря, добре съм — учтиво отговори тя.

— Можеш ли да се занимаваш, или да отложим за утре?

— Нее — побърза да каже Наташа, уплашена, че принцът ще си отиде и никога няма вече да го види. — Много съм добре. А какво точно ще правим?

— Най-напред трябва да установя равнището на твоите знания. Може изобщо да не си вундеркинд, а най-обикновено момиче с най-обикновени способности.

Това вече я уплаши. Всъщност какво им дава основание да мислят, че тя притежава някакви необикновени способности? Да, обича математиката още от дете, дори майка и настояваше да взема частни уроци извън училищната програма. Да, вярно е също, че в училище имаше по всичко само отлични бележки, но това все още нищо не доказва, защото учи там само до пети клас. А после се озова в болницата. Петиците в пети клас са нищо, това там не ти е математика, а същинско развлечение. С любимия си предмет започна да се занимава усилено в болницата и чичо Саша, татковият приятел, винаги проверяваше как си е решила задачите и много я хвалеше. Той обаче нито веднъж не й каза, че е вундеркинд. Само дето много я хвалеше и казваше, че й сече главицата и че трябва непременно да продължи учението си, че има всички данни за това.

Но ако сега още от първия ден се окаже, че способностите й са най-обикновени, Мирон вече няма да дойде. Значи трябва да положи особени старания. Защото… Защото, ако похитителите се разочароват от нейните способности, тя вече няма да им е необходима. И какво ще направят тогава? Ще я върнат в болницата? Или ще я оставят тук завинаги? Надали, защо им е да се занимават с нея, да я хранят и поят, да я обслужват. Или да харчат пари за връщането й в Москва. Наташа много добре знаеше какво правят с хората, които са станали излишни. Разбира се, не от собствен опит, а от книгите и от филмите по телевизията.