Отдел Убийства: Илюзия за грях

— И какво точно не разбра? — с търпелива снизходителност попита Василий.

— Ами ако не искам? Аз не желая да ме купуват някакви си чужди хора, да живея тук, да ме изследва някакъв си лекар. Искам да си отида вкъщи.

Василий тежко въздъхна и приседна в креслото, сложено в единия ъгъл на стаята.

— Къде искаш значи? Вкъщи? — уморено попита той. — А къде е твоят дом? Оная ужасна болница, в която бельото се сменя веднъж седмично, а не всеки ден, където те хранят дявол знае с какво, където не виждаш външния свят и нямаш никакви перспективи в живота? Ти си вече голямо момиче, няма как да не съзнаваш цялата абсурдност на онова, което казваш. Тежиш на нещастната си сестра като воденичен камък на шията. Ти, пък и другите двама — Олга и Павел. Плюс майка ви. Да не смяташ, че на Ира й е лесно да се оправя с вас. Някога замисляла ли си се над въпроса какъв живот води тя, за да ви носи два пъти в седмицата плодове, продукти, дрехи и книги? Имаш ли поне някаква представа откъде идват парите за всичко това? Или може би си въобразяваш, че струва евтино и го взема даром? Нищо подобно. Сестра ти блъска от тъмно до тъмно на най-черната работа, която можеш да си представиш. И аз ти казвам, че пред теб се открива възможност да облекчиш живота й. Тя вече няма да те издържа, нещо повече, ти ще можеш да й помагаш с пари. А какъв е твоят отговор на предложението ми? Нима искаш всички, включително и сестра ти, да те сметнат за неблагодарница?

Наташа сведе очи. Всъщност никога не се беше замисляла над всичко това. Струваше й се съвсем естествено, че Ира идва два пъти седмично с пълни чанти и носи всички книги и учебници, които й заръча. Лицето й пламна от срам. Василий има право, тя е вече голяма и не бива да бъде в тежест на горката Ирка. Нима е някаква хлапачка? Не, в присъствието на този приказен черноок принц Наташа Терехина за нищо на света не би желала да изглежда малка и глупава.

— Ще правя всичко, което трябва — тихо измънка тя, без да вдига очи.

— Браво, точно така — оживи се Василий. — Тогава аз да тръгвам, пък Мирон ще остане при теб. Днес ще проведете първото си занимание. А, да, нали помниш, че когато — той се запъна, за да намери подходящата дума, — когато те взехме от болницата, ти държеше някаква книга? Не се тревожи за нея, не е загубена. Утре ще ти я върнат.

И таз добра, беше го забравила след всички приключения. А така му трепереше на тоя учебник от Голдман. Ира обиколи цяла Москва, но така и не го намери, защото е издаден много отдавна, сега го няма дори при букинистите. Мечтания учебник й донесе оная жена от милицията, дето идва в отделението, когато убиха сестра Аля. От този момент нататък Наташа не се разделяше с него. Вземаше го със себе си дори на разходките. Отваряше го на някоя страница и решаваше задачите наум. А задачите на Голдман са забележителни! Великолепни задачи. В никой друг учебник няма такива. Кратки, лаконични, изящни. Наташа особено ценеше това тяхно качество, защото се запомняха лесно и можеха да се решават без лист и химикалка.