Отдел Убийства: Илюзия за грях
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-037-1
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Илюзия за грях». Краткое содержание книги:
— Е, добре, значи ще трябва да намерим тоя лекар и да го проверим, за да сме спокойни. Сигурен съм, че зад всичко това не се крие кой знае какво, но… Има една подробност. Всъщност от нас двамата само ти си с температура, аз лично нямам причини да бълнувам и все пак. По думите на Терехина тоя преглед отначало е бил насрочен за петък, но в четвъртък сутринта лекарят се е обадил да отложи часа, защото имал някакъв ангажимент. И точно в интервала от петък до понеделник Олег загива. И няма кой да заведе Ира при тоя забележителен лекар.
— Тоест искаш да кажеш, че въпросният доктор по неизвестни причини не е имал желание Жестеров да му води Ира Терехина?
— Точно това искам да кажа, скъпа ми приятелко. Я ми пипни челото дали не ме е хванал и мен грипът. От делото Анисковец получих интелектуална деформация, твърде много е замесена в него медицината. Лекари, инвалиди, болници. Господи, Аска, а колко добре започна всичко, нали? Спомни си само убийството на старата лихварка. Убийство за грабеж. Убийство с цел подмяна на колекционни вещи. Версии коя от коя по-хубави, да ти е драго да работиш. И каква стана тя? Някакъв неуловим лекар, към петдесетгодишен, с приятна външност и тъмна, леко прошарена коса, навестява в болницата сакатите деца, а в приюта за инвалиди — майка им, като пътьом трепе медицинския персонал. Къде го чукаш, къде се пука, а? Всичко се разлетя в различни посоки.
— Хайде, горе главата. — Настя ласкаво му разроши косата. — Нека си признаем, че и двамата се пообъркахме с това прокълнато следствие, но това не е повод да се оплакваме и да подаваме оставка. Щом като сред ръководителите на нашата страна попадат пълни идиоти, значи и ние с тебе можем още да поработим. А с Ташков какво се разбрахте?
— Ще се опита да научи от вдовицата на Жестеров при какъв лекар е мислел Олег да заведе Терехина. Може да е някой техен познат.
— А тоя Ташков как ти се стори? Може ли да се работи с него?
— Напълно. Разбирам какво те безпокои. Мислиш за Ира, нали?
— Точно така, Юрик, жал ми е за нея. Просто сърцето ми се къса. Пък и тоя удар, който е понесла — първо да загуби любимия си, а после да узнае, че е имал към нея само служебен интерес. Поне да беше друго момиче, което няма проблеми в живота, нито с избора на партньори. А тя, с тая горчива и тежка съдба, тъкмо е видяла пред себе си някаква светлинка и изведнъж я сполетява подобно разочарование и унижение. Но аз, Юра, добре знам как стават тия неща. Ако феесбейците са си нарочили жилището на Терехина и нейните квартиранти, нищо не е в състояние да ги спре. Дори биха повторили комбинацията, която Жестеров не е могъл да осъществи докрай. И затова те питам дали и Ташков няма да избере този банален, но за съжаление — ефективен начин? Сигурен ли си, че няма да нанесе още една травма на момичето?
— В нищо не мога да бъда сигурен. Но виждам, че и на него му е жал за Ира. Освен това не ми прави впечатление на студен и бездушен тип. Просто един нормален мъж. Впрочем животът ще покаже.
Поговориха си още един час и Коротков си тръгна. Действието на чудотворното прахче бе изтекло и Настя отново усети студени тръпки, главата й натежа, очите започнаха да я болят от светлината. Тя тихо влезе в кухнята и жално се примоли:
— Льошик, ще ми дадеш ли от задокеанската отрова, а?
Ташков се виждаше с Вера Жестерова почти всеки ден след гибелта на Олег, отначало по служба, за да й задава въпроси, а после й помагаше да уреди погребението и помена. Учудваше се колко мъжествено се държи тази лекомислена, капризна, а по-рано дори истерична млада жена. Тя не припадаше, не избухваше в ридания по средата на изречението, не се мяташе отчаяно върху капака на ковчега — след експлозията и пожара Олег трябваше да бъде погребан в пломбиран ковчег. По-късно Ташков съобрази, че тя мисли за бъдещото си дете и очевидно това донякъде й помага да понесе сполетялото я нещастие.
След срещата с Коротков той отново отиде при вдовицата на своя колега. Вера беше спокойна, сякаш от гибелта на мъжа й бяха минали няколко месеца, а не няколко дни.
— Здравей, Саша — скръбно му се усмихна тя. — Заповядай. Добре, че си се сетил да се отбиеш.
Апартаментът беше необичайно пуст и в първия момент това се стори странно на Ташков. Преди нещастието с Олег той бе идвал тук три или четири пъти — когато се събираха колеги и приятели да празнуват рождения ден на Олег и още, когато го произведоха старши лейтенант. А и през последните няколко дни Ташков винаги заварваше тук много хора — роднини, приятели, дори съседи, които познаваха Олег и се смятаха задължени да не оставят вдовицата му сама в този тежък момент. А сега жилището беше празно. И това най-красноречиво показваше, че се е случило нещо лошо и тук вече никога няма да бъде така, както е било.