Отдел Убийства: Илюзия за грях

Настя унило отиде в стаята. Прав е Льошка, не е зле да си полегне. Но от опит знаеше, че ако легне, съвсем ще се разкисне, ще заспи и вече няма да си „концентрира мозъка“, както обичаше да казва. Като се оглеждаше крадешком, тя тихо влезе в банята, измъкна от джоба на халата си опаковка с американски прахчета за понижаване на температурата, разтвори едно в чашката за плакнене на зъби и го изпи на един дъх. Льошка ще я убие, ако разбере, че пак е пила от тия прахчета. Защото те се вземат не повече от два пъти на ден, сутрин и вечер, иначе може да настъпят всякакви усложнения. Според създателя на това чудодейно лекарство температурата трябва да се понижи веднага и да остане нормална в продължение на осем-десет часа. И какво е виновна Настя, че ефектът им при нея е толкова слаб. Наистина температурата й тутакси спадаше и за три часа се чувстваше почти прекрасно, но после отново започваше да я тресе, да я болят краката, а термометърът показваше нещо невъобразимо, направо неприлично.

Настя отново надникна в кухнята. Мъжът й седеше до масата, сведен над листа с машинописен текст, и нанасяше корекции с черна химикалка. На лицето му бе изписано недоволство, дори отвращение.

— Льошик — шепнешком го повика тя, — може ли да си направя кафе? Съвсем тихичко, няма да ти преча.

Той вдигна глава и присмехулно й се ухили. Лицето му отново възприе обичайния си израз на снизходителност и грижовна ласка, така познати на Настя от двайсет години.

— Не може. Но знам, че си вироглава и няма да ме послушаш. Какво кафе ще пиеш бе, Ася, с температура трийсет и девет градуса? Пощади поне твоето сърце, щом не ти е жал за моето. Уж си умно момиче, а не разбираш елементарни неща.

— Разбирам ги — засегна се тя. — Слабичко ще го направя, Льоша, честна дума. Стига си ми ръмжал.

— Абе прави каквото искаш — ядоса се Алексей, — с теб не може да се разговаря човешки. И ако си въобразяваш, че не съм видял какво направи току-що в банята, много се лъжеш. Я дай тука прахчетата, аз ще ти ги отпускам строго по предписанията.

Тя покорно извади опаковката и му я подаде.

— Льоша, ама защо си толкова вкиснат? Случило ли се е нещо? Не мога да повярвам, че ми се зъбиш такъв.

— Ех, Настя, нямам думи за подобно безобразие, честен кръст! Как е възможно да се пишат подобни дивотии. Направо да седнеш и да го пренапишеш от край до край. А по принцип би трябвало да се срещна с него, да му натрия носа за всяка глупост, която е писал, и да го накарам да преработи всичко отново. Веднъж, втори, трети път, докато се получи както трябва. Само така аспирантите може да се научат на нещо. Но за преработка няма време, до защитата остават само два дни. Толкова, колкото аз сам да му напиша експозето. И най-важното, едно не мога да разбера: разполага с автореферата си, който коригирах основно, там всяка дума, всяка формула е на мястото си. А той не може да компилира от него текст за десетминутно встъпително изложение. Откъде му е хрумнал тоя кошмар тук?