Призрачна музика
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #20
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0612-3
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Призрачна музика». Краткое содержание книги:
— Разбирам, не съм глупак. Стигнахме. Слизайте от колата, гражданко.
— Ей сегичка. Има ли нещо ново за касетите?
— Олеле, майчице, забравих да ти кажа! — сепна се Селуянов. — Нали разбираш, заплеснах се с тези дами от днес и всичко ми изхвърча от главата.
— Не си се заплеснал по дамите, Николай, а по порочната и жестока идея да притиснеш Олга Ермилова. Признай, че точно заради това ме търсеше толкова спешно, нали?
— Недей да противоречиш на по-старшите — сряза я той. — Щом съм казал, че е заради дамите, значи е заради дамите. А за касетите…
С касетите нещата се оказаха съвсем прости. Покойният Костя Вяткин бил голям поклонник и ценител на музиката и всеки път, когато получавал някакъв оригинален запис и кашон с нови касети за презапис, си оставял по един екземпляр от продукта единствено и само за собствено удоволствие. В жилището му била открита такава фонотека, каквато някои магазини дори не са и сънували. Разбира се, било трудно да се установи кой е докарал и кой е трябвало да вземе стоката, открита в жилището на Вяткин, но за сметка на това нямало никакъв проблем да се установи кой продава тези касети, чиито образци Костя грижливо пазел. Продавала ги фирмата „Мелодия плюс“ — същата, в която работел и известният на всички Литкин, който се опитал да убие Денис Баженов.
— Тъй че сега всичко е ясно като бял ден — констатира със задоволство Селуянов. — Дударев е наел Вяткин, за да убие жена му — Елена, а след това, когато станало ясно, че някакъв юноша е видял Вяткин на местопрестъплението, са заповядали този юноша да се проследи и да бъде убит. А в същото време са решили да затворят и устата на Вяткин и затова той своевременно умря от свръхдоза. И сега — край, всичко е скрито-покрито. Което означава, че нашата задача е да докажем, че Дударев е очистил Вяткин — и работата ни е в кърпа вързана.
— Или Дударев, или някой по негова поръчка — възрази Настя. — И трябва да докажем, че на Литкин са му наредили да убие Денис, тъй като нашият скъп приятел Вася Литкин твърдо отстоява позицията си, че е искал само да посплаши Денис, който се е канел да вземе диска и да си тръгне, без да му го плати. И той няма никакво намерение да се отклонява от този отъпкан път. А освен това трябва да докажем, че някой е помогнал на Вяткин да умре.
— Майко мила, ти направо се развихри! Кой ще ти докаже това? Трябва да си благодарна, ако успеем да притиснем Дударев до стената.
— Ами снимката? Как да постъпим с нея?
— Да, снимката… Мога веднага да измисля една версия, искаш ли?
— Искам. Само че да е правдоподобна.
— Разбира се. Вяткин наистина не е получил поръчката лично от Дударев, а чрез посредник. Когато е разбрал, че работата отива на зле, че сме задържали Литкин и че всеки момент ще спипаме цялата компания, този посредник е решил да припише всичко на Дударев и да излезе от играта, още повече че Дударев е не само заподозрян, но вече и арестуван. И той пъха под носа на баба Клава снимката на Дударев и й казва: виж я добре, лельо Клава, и когато милицията те попита за твоя съсед Костя и за това кой е идвал при него, им опиши подробно какъв мъж си видяла. Ти не си видяла мен, лельо Клава, а ей този чичка, а срещу това аз ще ти подаря истински шумолящи хартийки, с които ти ще можеш да си купиш от магазините куп полезни и приятни неща. Разбира се, от негова страна това е било страшно непочтено, но напълно разумно от гледна точка на чувството му за самосъхранение. Как ти звучи тази версия?
— Става — съгласи се Настя. — Версията е страхотна. Само че трябва да се провери и да се докаже. Имаш ли някаква идея как да открием този посредник?
— Стига де! — възмути се Селуянов. — И версия да ти кажа, и как да намерим посредника. Все аз трябва да съм и кум, и сват, и на булката брат. Все аз — нещастният Коля.
— Добре, нещастен мой Коля — разсмя се Настя, докато излизаше от колата, — целият колектив дружно ще те съжали. Ти ще си кум и сват, а пък аз, щом трябва, ще съм на булката брат. Целувам те горещо, до утре.
Настя вече бе прекрачила през отворената врата на асансьора, когато изведнъж й хрумна една идея, която беше толкова странна, че тя първо се стъписа, а след това рязко се обърна и хукна навън. Но Селуянов вече бе заминал. Настя се върна бавно във входа и се качи до апартамента си. Вкъщи беше тъмно, тихо, пусто и задушно. Тя съблече влажните си от пот дънки и фланелката и застана под хладния душ. Разбираше, че тази идея тревожи и Коля Селуянов, само че още не я е осъзнал. С усета си на следовател той бе установил, че в тази история има бяло петно — и това петно го бе притеснило и го бе накарало да потърси Настя и да се опита да поговори с нея. Но смътната му тревога тъй и не бе изплувала на повърхността на съзнанието му и не бе позволила на Николай да формулира въпроса си. А въпросът наистина беше интересен.