Дясната ръка на Бога

— Но тогава как е успял да подчини брудуонците на волята си?

— Това е голямата загадка — изрече гласът на приятеля му. — Хаутий смята, че когато Рушителят отпил от фонтана, той сключил втори обет, без да нарушава първия. Така Рушителят носи в себе си и Огън, и Вода. Смесвайки се, те го държат жив — по същия начин, по който пръските на фонтана дарявали легендарното безсмъртие на жителите на Долината. Този втори обет му е дал силата над брудуонците. Той единствен в света може да владее Фалта и Брудуо. Такава е амбицията, му.

Лийт нервно се размърда. Струваше му се, че Стрелата е започнала да гори по-силно, макар светлината й да си бе останала същата.

— Само онези, които не са Огън, могат да докосват Стрелата — каза той. — Тогава защо аз мога да я нося?

Известно време мракът мълчеше.

— Този отговор не ми е известен, Лийт. Но по някакъв начин ти и Стрелата сте свързани: тя отговаря на мислите и емоциите ти; лекува, където съзираш болка; пламти, когато си ядосан. Тя е допълнение на сърцето ти. Всеки, който поглежда към Стрелата, вижда теб, красотата и силата на огъня в теб.

Гласът на философа звучеше някак колеблив и несигурен, сякаш доближаваше мисъл, която не възнамеряваше да изрече. Но това остана неуловено от Лийт.

— Моето сърце? Или това на Стрелата? Фемандерак, по-скоро се чувствам така, сякаш аз съм нейно допълнение. Колчан, където да изчака истинския си носител. Понякога тя ме кара да изпълнявам волята й. Нямаш представа колко пъти съм искал просто да ме остави на мира.

Юношата рязко се изправи и закрачи отново, в невъзможност да понесе бремето на онова, което биваше искано от него. Стрелата блестеше като призив в ръката му: ярка, чиста, подканяща. Зовяща.

Този път Фемандерак не го последва. Вместо това отпусна глава между ръцете си и прошепна:

— Виждам сърцето ти, Лийт.

Сетне, неспособен да изрече думите, отпечатани в собственото му сърце, заплака.