![Безбожникът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/8/2/bezbozhnikt-bg-download.jpg)
Безбожникът [bg]
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Загадките на Александър Македонски #2
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-9745-61-9
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Безбожникът [bg]». Краткое содержание книги:
— Всички бяха поразени от избавлението на царя. Когато научи, Хефестион бе обзет от паника. Не съм виждала толкова разстроен човек. Любовници ли са с Александър?
— Не — Теламон отпи вино и си взе грозде от купата, помисли за миг и го върна. — Свързва ги духовно приятелство.
— С други думи — подразни го Касандра, — ако Александър каже, че небето е черно, Хефестион ще се съгласи. И все пак — въздъхна тя, — избавлението наистина беше чудодейно.
Далеч отдолу се чу дрънчене на оръжие. Касандра се уплаши. Теламон я успокои с жест.
— Александър и приятелите му танцуват бойния си танц. След малко ще чуеш и бойния им химн.
— Мислех си за стрелата — каза Касандра. — Може ли да е била счупена, преди да е изстреляна?
— Възможно е — Теламон поклати глава. — Но тя удари царя в гърдите и би трябвало да потече кръв. Изстреляна от костен лък, дори да се пречупи, тя би го наранила сериозно. Само че аз не вярвам в чудеса.
— Александър ще залови ли нападателя?
— Хората на Аристандър вече се заеха с това. Агис беше с нас. Мелеагър, Дион, Пелей и дори Базилея, Царицата на Моав, ще трябва да обяснят къде са били.
— Може да е бил наемен убиец.
— Не — Теламон седна на лежанката и остави чашата на масата. — Това е твърде рисковано. Наемникът може да вземе парите и после да предаде на царя онзи, който го е наел, за още повече пари. Пък и ако го бяха хванали, телохранителите на Александър щяха жив да го одерат, още преди да го разпнат.
— Който и да е бил, знаел е, че царят ще излезе от двореца.
— Говорих за това с Аристандър — през последните няколко дни Александър е изпращал Апелес до дома му, придружен от стражи, и нищо не се е случвало. Убиецът е трябвало само да разбере, че Апелес е в двореца и да заключи, че по някое време вечерта Александър ще направи тази малка разходка. Знаеш ли какво, Касандра? Не — той вдигна ръка. — Няма да споделиш леглото ми. Пи твърде много, аз също и утре ще съжаляваме! Имам чувството, че ще разнищим тази история не с доказателства, а с логика.
— Не бъди толкова потаен — Касандра отново се хвърли на лежанката си. — И междувременно — добави тя закачливо — разреши ли загадката с признанието на мъжа, който е изгорил храма?
— Все още не — Теламон вдигна чашата и я хвана с две ръце. — Но най-много ме интересува един мъртвец и мисля да започна с него — той намигна на Касандра. — Сократ, прислужникът на Демад.
Нектара, съпругата на правника Дион, се пробуди внезапно. Не знаеше дали е чула тропане в съня си или наяве. Огледа спалнята: два нощни светилника горяха в стенните ниши. Сребърните инкрустации на двата големи сандъка отразяваха пламъците им. Очите й постепенно привикнаха с мрака. Тя отметна ленените чаршафи и тежката вълнена завивка, която използваше, когато нощите бяха хладни. От вътрешността на къщата ли бе дошъл този звук или от улицата? Спалнята й беше на втория етаж и гледаше към дворче с фонтан. Тя се ослуша и всичките й тревоги от предишния ден се завърнаха. Съпругът й Дион, който толкова много се гордееше с ума и проницателността си, с лукавите си стратегии и влиянието си, беше много разтревожен. Нектара не беше очаквала такъв обрат. Когато олигарсите бяха на власт, двамата се бяха спотаили, живееха във вечен страх от неочакваното идване на персийски войници посред нощ, от ножове на убийци или отровно вино. Сега, когато македонците бяха тук, Дион я беше уверил, че всичко ще се промени.
Тя стана от двойното легло и дръпна мрежата против насекоми. Отвори капаците на прозореца. Небето вече просветляваше, звездите избледняваха. Червени ивици светлина показваха, че всеки миг ще се зазори.
Миналата вечер Дион беше пил много, седнал в работната си стая, където се ровеше из пергаментите, движейки беззвучно устни, сякаш говореше на някого. Тя се чудеше какви тайни го измъчват. Той се беше сближил много с Хезиод, вездесъщия писар с тайнствените му посещения и шепота зад затворени врати. Нектара затаи дъх. Хезиод беше убит жестоко в разкошната къща на онази куртизанка. Тя отметна гарвановочерната си коса и разсеяно посегна да я привърже. Винаги беше мразила Арела, измъчваше се от дълбоката привързаност на Дион към една обикновена уличница. Все по-рядко й се случваше да приеме съпруга си в своето легло; а ако все пак това се случеше, той често се забравяше и прошепваше неволно името на куртизанката. Е, сега поне уличницата също бе мъртва; Нектара можеше да злорадства, когато се срещаше с други жени, за да обсъди събитията в града.