Бавачката на ангели [bg]

– Кой е гост?

– Меган Фокс.

– О... – каза Патрик и се отпусна между възглавниците на дивана.

– Да не възнамеряваш да си разпалиш въображението с фантазии за Меган Фокс, които после да разиграеш върху бедната си съпруга?

– Възнамерявам – каза той и зарови глава във врата ѝ.

Ерика го избута.

– Как мина на острова?

Патрик въздъхна.

– Зле. Претърсихме, каквото можахме, преди да се стъмни. Турбьорн дойде с подкрепление около половин час след като тръгнахте. Но не открихме нищо.

– Нищо?

Ерика взе дистанционното и намали звука.

– Не, нямаше никакви следи от стрелеца. Най-вероятно оръжието е хвърлено в морето. Но все пак куршумите може да ни дадат някаква следа. Турбьорн ги прати за анализ в лабораторията.

– За каква картичка говореше Мортен?

Патрик не отговори веднага. Трябваше да внимава. Не можеше да разкрие твърде много информация по време на активно разследване, но пък неведнъж се бяха възползвали от способностите на Ерика. Патрик взе решение.

– Ева цял живот е получавала картички за рождения си ден, подписани от някой си „Й“. Никога не са били заплашителни. Досега. Вчера Мортен дойде в управлението и ни показа последната картичка, пристигнала по пощата. Посланието ѝ имаше съвсем различен характер.

– Значи, подозирате, че човекът, който праща картичките, стои зад събитията на Вальо?

– Все още нищо не подозираме, но безспорно трябва да проверим тази следа. Мислех утре да взема Паула и да отидем до Гьотеборг, за да говорим с осиновителите на Ева. Йоста не го бива много в такива ситуации, както знаеш. А Паула ме умоляваше да ѝ разреша да поработи малко. Изглежда я е хванал съклетът.

– Само гледай да не се преумори. Лесно е човек да надцени собствените си възможности.

– Ама че си мама квачка – усмихна се Патрик. – Спокойно, минал съм през две бременности. Не падам от небето.

– Нека поясня нещо. Не си минал през две бременности. Не помня да си имал болки в пелвиса, синдром на неспокойните крака, подути глезени или пък киселини, нито да си претърпял двайсет и две часово раждане и секцио.

– Окей, разбрах – каза Патрик и вдигна отбранително ръце. – Но обещавам да се грижа за Паула. Мелберг никога не би ми простил, ако нещо ѝ се случи. Кой каквото ще да казва за него, но човекът би минал през огън и вода за семейството си.

По телевизора тръгнаха финалните надписи на шоуто на Летерман и Ерика започна да превключва каналите.

– Какво прави Мортен на острова, между другото? Защо настояваше да остане?

– Не знам. Никак не ми се искаше да го оставим там сам. Нещо ми подсказва, че е на път да се разпадне. Изглежда спокоен и приема всичко със странно равнодушие, но ми напомня за онази картинка с патицата, която се носи спокойно по водата, докато всъщност гребе бясно с крака под повърхността. Разбираш ли какво имам предвид?

– Да, напълно.

Ерика продължи да сменя каналите. Накрая се спря на „Смъртоносен улов“ по Дискавъри и се загледа разсеяно в проблясващите образи. Насред страховита буря мъже с дъждобрани вадеха от водата клетки, пълни с големи паякоподобни крабове.