![Смъртта на една марионетка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/3/0/smrtta-na-edna-marionetka-bg-download.jpg)
Смъртта на една марионетка [bg]
- Автор: Грэм Кэролайн
- Серия: Убийства в Мидсъмър #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 9548456958
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Смъртта на една марионетка [bg]». Краткое содержание книги:
Разтревожен, Колин се отпусна тежко на стола. Том не беше записал и дума от признанието му! След тази констатация веднага последва още една — много по-ужасна. Единствената причина Том да не си води бележки е, че изобщо не му вярва. Главният инспектор не вярваше на нито една дума, изречена от Колин. Седял си е там, кимал е, драскал е, задавал е въпроси и през цялото време просто му е разигравал театър. Само се е преструвал, че приема нещата на сериозно. Кракът на Колин започна да трепери, а петата му — да потропва по покрития с линолеум под. Притисна го силно към стола, за да спре да играе, и почувства как устата му се пълни с горчива слюнка. Щеше да повърне. Или да припадне. Преди да направи каквото и да е, Барнаби се върна, седна зад бюрото и изгледа Колин загрижено.
— Изглеждаш прежълтял. Сигурен ли си, че не искаш още един чай?
— Малко вода…
— Ако обичате, чаша вода — каза Барнаби в интеркома. — А за мен още малко чай.
Донесоха чашите. Колин бавно отпи.
— Не ходи ли за още чай? — попита той.
— Не. Ходих да уредя транспорт.
— А! — Колин остави чашата на бюрото. Отчаяно се нуждаеше от време, за да помисли. Напрегна сили да се съсредоточи и почти моментално видя къде е сбъркал. В мотива за убийство. Нищо чудно, че Том не му повярва. На мястото на главния инспектор и Колин не би повярвал. Каква глупост — да убиеш някого, защото не бил любезен със сина ти. При това синът ти вече е голям човек. Защо не помисли по-внимателно какво ще каже, като дойде в участъка, укоряваше се Колин. Но все още не е прекалено късно. Сети се как да оправи нещата. Ето какво трябваше да каже още в началото.
— Истината, Том, е — изтърси той притеснено, — че Дейвид е влюбен в Кити. Ти видя… нали беше сред публиката… колко груб бе Еслин с нея. Беше разбрал. И аз се изплаших. Изплаших се за нея и за Дейвид. Той, Еслин, беше жесток човек. Наистина се боях да не им причини зло.
— И реши да го изпревариш?
— Да.
— Е… това звучи малко по-правдоподобно.
— Да. Не го казах отначало, защото ми се искаше да не ги намесвам двамата, ако мога.
— Тази загриженост ти прави чест. — Барнаби отпи голяма глътка от ароматния чай. — Сценарият ти обаче има едно слабо място. Еслин е бил убеден, че Кити му изневерява с Николас.
— С Николас?
— Ти обаче няма как да си го знаел.
— А вярно ли е? — настойчиво попита Колин, втренчил поглед в главния инспектор.
— Не. По всеобщо мнение, изглежда, Дейвид е бил мъжът. Между другото, той къде беше, докато ти правеше всичко, дето ми разказа?
Дъхът на Колин секна. Ококори очи срещу Барнаби; заекът и белката. Почувства как кожата на лицето му настръхва — сигурно му бяха избили алени петна. Отвори уста, но звук не излезе. Не можеше да мисли. Мозъкът му прегря. Къде беше Дейвид през това време? Къде беше Дейвид? Не беше зад кулисите, нито пък (очевидно) в склада за декори. Нито на горния етаж. В гримьорната. Разбира се.
— В гримьорната. Всички ще го потвърдят.
— Защо трябва някой да го потвърждава?
— О, просто така… Ако искаш да провериш?
— Аха. — Барнаби довърши и последната извивка на красивата папрат със закръглени листа. Получи се чудесно. — Знаеш ли, трябва да ти кажа, че ние пуснахме парче тиксо в тоалетната на театъра, но опитът завърши с пълен неуспех.
— О… Така ли?… Да… Съжалявам… Ама че памет имам… Хвърлих го през прозореца…
— Виж какво, Колин. — Барнаби остави химикалката и се усмихна доста зловещо на събеседника си. — Седял съм на това бюро и съм слушал разни неумели лъжци. Но ако се наложи да давам награда на най-несръчния, ти ще оглавиш класацията.
Том гледаше лицето на Колин, по което преминаха всички нюанси на тревогата, страха и мрачните предчувствия. Изду се като балон. Кожата на скулите и по челюстите се разтегли, а очите му се стрелкаха насам-натам, все едно хванати в капан малки диви същества. Изобщо не съумяваше да контролира устата си и устните му конвулсивно се свиваха и издуваха. Целият се клатеше на стола, сякаш му се виеше свят.