Смъртта на една марионетка [bg]

— След като Диърдре го провери.

— Очевидно. Но кога точно?

— За часа ли ме питаш?

— Разбира се, че те питам за часа!

— Хъм… след като тя обяви, че е и половина, мисля… да. Точно така. Значи между седем и половина и осем без двайсет.

— Било ти е малко трудно, нали? Наоколо сигурно е имало доста хора.

— Не. Диърдре отиде да си събира помощниците от горния етаж. Всички актьори си бяха още в гримьорните.

— И къде го направи?

— Моля?

— Къде?

— Ами… в склада за декори.

— Трябва да си бил много бърз. Какво използва?

— Джобно ножче.

— Онова, дето беше зад кулисите ли?

Колин се поколеба. Помисли за отпечатъците от пръсти. По онова ножче зад кулисите сигурно имаше много негови отпечатъци, но човек никога не може да бъде сигурен.

— Не. Използвах мое ножче.

— У теб ли е?

— В работилницата.

— И какво направи с тиксото?

— Просто… го смачках.

— И го остави там?

— Да.

— Значи сега, ако отидем там, ще го намериш?

— Не! Когато разбрах колко е ужасно всичко… го изхвърлих. В тоалетната.

— Аха, разбирам — кимна Барнаби. Облегна се назад и се загледа през прозореца в сиво-черните, натежали от дъжд, облаци. Колин също се облегна за малко. Дишането му почти възстанови нормалния си ритъм; сърцето престана да блъска гърдите му. Не мина много зле. Сега просто не бива да забравя какво точно е отговарял (защото бележникът на Барнаби вече беше пълен с разни записки и завъртулки) и да се придържа към думите си. А едва ли е кой знае колко трудно.

Колин хвърли поглед на часовника. За негова изненада, откакто влезе в стаята, бяха минали едва десет минути. Илюзията за часове, прекарани затворен тук да говори глупости, сигурно се дължеше на опънатите му нерви. Барнаби си изпи чая.

— Искаш ли още, Колин? — попита той. Колин отказа, но Том заяви: — Аз пък искам. — Стана и изчезна.

Озовал се сам, Колин събра мислите си. Щяха да му задават всички тези въпроси отново, а сигурно и още много други (макар умът му да не побираше какви точно), но вече беше уточнил времето, начина и мотива и се чувстваше по-уверен. В края на краищата това са основните неща. Жизненоважните моменти при едно престъпление. И никой не може да докаже, че не казва истината. Ще се изправи пред съда и ще се закълне. Стига да се налага, ще се закълне в живота, който му остава.

Барнаби се забави много. Колин се чудеше защо Том просто не натисна копчето, както направи първия път, за да поиска още чай. Наклони ухо към вратата, но дочу само далечното тракане на пишеща машина. Вероятно Барнаби търси човек, който да запише показанията му както трябва. Пак се заслуша и като не чу приближаващи се стъпки, се наведе през бюрото и обърна към себе си бележника на инспектора. Страниците му бяха покрити с красиво нарисувани цветя. Камбанки и иглики. И папратови листа.