Смъртта на една марионетка [bg]

— И защо ти беше толкова смешно?

— Защото няма никакво бебе.

Настана пауза. Чуваха се само гъргоренето и свистенето на кафеварката. Барнаби предложи:

— Хайде да изясним това, Кити. За помятане ли говорим, или изобщо не е имало бебе?

— Изобщо не е имало бебе.

— И Еслин, предполагам, не го е знаел?

— Моля ти се. Да не мислиш, че щеше да се ожени за мен, ако знаеше? — В усмивката на Кити имаше почти сладострастно задоволство. Все едно казваше: „Колко съм умна, а? Не ви ли се иска и вие да сте толкова хитри“?

„Ама че лукава мръсница“, помисли Трой. Зяпаше Кити и не знаеше дали да я гледа с възхищение или с възмущение. Разбираше манталитета и стремежите на такива жени (често му се налагаше да арестува посестримите й, които далеч нямаха нейния късмет), без да си дава сметка колко близки са те до неговите амбиции. Затова смелостта и решителността на Кити събуждаха у него уважение, макар и през смръщени вежди. От друга страна обаче, тя определено беше направила на маймуна един представител на висшия пол, а това той не можеше да го приеме. Изобщо не би могъл да приеме такова нещо.

— И какво възнамеряваше да правиш — поинтересува се Барнаби, — когато състоянието ти или по-скоро липсата на такова състояние станеше видима?

— О… да падна лекичко по стълбите. Нищо драстично. Горкото скъпо мъниче — тъжната въздишка се удави в безочливо усмихната гримаса — нямаше да има никакъв шанс да оцелее.

— Значи смъртта на съпруга ти дойде тъкмо навреме.

— Точно така. — Кити наля кафе в три лъскави чашки. — Мъжете, които са на работа, обичат кафето с много захар, нали? За енергия?

— За мен без захар, благодаря.

Трой поиска две бучки и много мляко.

Барнаби пое подадената му чаша и отпи малка глътка. Въпреки бароковата екстравагантност на италианската машинария кафето беше отвратително. По-лошо дори от кафето на Джойс, а това беше повече от показателно. По някаква странна причина сравнението му подейства успокоително. Понечи да поднови разговора, но Кити го изпревари:

— И когато откриете кой е свършил мръсната работа, ще ида лично да му благодаря.

Кити си пиеше кафето, втренчена в Барнаби над ръба на чашката. Дръзкият й взор предизвика съмненията му дали тя осъзнава колко опасно е всъщност положението й. Главният инспектор отвърна на погледа й така, че времето навън определено започна да й се струва доста по-топло.

— Изглеждаш напълно откровена, когато говориш с нас, Кити. И това, че не се преструваш на покосена от скръб, каквато не изпитваш, ти прави чест. Но ако убеждението ти, че светът е спечелил от смъртта на Еслин, те кара да криеш убиеца му или да възпрепятстваш разследването, моят съвет е пак да си помислиш. Има опасност да си навлечеш сериозни неприятности.

— Не бих го направила, Том — заяви сериозно Кити и загаси цигарата в металния капак на електрическата печка. — Честна дума.