Смъртта на една марионетка [bg]

— Паркирайте се тогава, щом ще оставате по-дълго.

Двамата мъже седнаха край масата, а Кити се настани до тях — доста близо до Трой и той тутакси усети, че още не се е къпала. От нея се носеше топла, интимна, леко животинска миризма, напомняща за нощни удоволствия и тайни любовни срещи.

— Най-напред бих искал да те попитам, Кити — продължи главният инспектор, — дали през седмиците преди смъртта на мъжа ти си забелязала нещо, каквото и да е, което би ни помогнало?

— Какво нещо?

— Говорил ли ти е за някакви планове? Някакви по-особени трудности? Проблеми във взаимоотношенията с някого?

— Еслин нямаше взаимоотношения. С него просто не можеше да се общува.

— А нещо странно да е нарушило обичайния му ритъм на живот?

— Ами… Например в събота се отби в офиса си. Каза, че трябвало да отиде да събере нещо и… о! Да — костюмът му. Донесе театралния си костюм у дома. Преди никога не съм го виждала да прави така.

— Каза ли защо?

— Не искаше да рискува и да го оставя в гримьорната. Наистина се харесваше в онова сако. Защото той започва да играе с един разръфан стар шал и халат, после ги сваля и лъсва, облечен като крез, а ние всички трябваше да ахкаме и да охкаме. В събота изигра цялата сцена тук, като подскачаше и се гледаше в огледалото. Направо се самопрегръщаше до задушаване. После каза: какъв куде… нещо…

— Ку дьо театр.

— Да… каквото и да означава…

— Изумителен театрален ефект.

— Това го постигна, две мнения няма — изкикоти се Кити, но щом забеляза погледа на Барнаби, има благоразумието да се изчерви. — Извинявай, Том. Проява на лош вкус. Извинявай.

— Хайде да се съсредоточиш върху този момент, Кити. Може да се окаже важно. Ще си спомниш ли какво точно рече той?

— Ами това, дето току-що ви го казах.

— „Какъв ку дьо театр ще стане“.

— Да.

— И си сигурна, че е имал предвид тази трансформация в края на първо действие?

— Ами… Поне за нея говореше непосредствено преди това.

Барнаби не сваляше очи от Кити.

— Преди да умре, мъжът ти проговори.

В очите на Кити не премина и следа от страх. Нито искра безпокойство. Само най-откровено любопитство. „По дяволите — помисли си главният инспектор. — И това ми било главният заподозрян“.

— Какво каза?

— Сержантът долови нещо като „нескопосан“. Говори ли ти нещо?

Кити поклати отрицателно глава.

— Или може би… — Под окуражителния поглед на Барнаби тя се запъна. — Ами… нещо не е станало както трябва. Нали това означава да не скопосаш нещо? То така и стана. Поне за Еслин.

— Имаш предвид неговия велик „ку дьо театр“?

— Не. Това е в началото на пиесата. То си стана добре. Говоря точно за края.

„Хитра мацка“, прецени я Трой и потрепери, когато тя извади и запали нова цигара. Хванала жадния му поглед, Кити му подаде пакета.