Смъртта на една марионетка [bg]

— Не и докато съм на работа, госпожо Кармайкъл, благодаря.

— Мили Боже. Това не е ли само за концентрати и… ъъ… какво беше другото?

— Имаме заповед за обиск, Кити — рязко се изправи Барнаби. — Искам да погледна нещата на Еслин, преди да си тръгна. Най-вече ако има някакви писма или лични документи.

— Вършете си работата. По-добре да си облека нещо по-дебело.

Двамата я последваха през вестибюла, където тя им посочи с брадичка една врата вляво.

— Кабинетът му е там. Ще дойда след две секунди.

Трой гледаше как дългите й загорели крака постепенно изчезват нагоре по покритите с килим стълби. Заприлича му на възхитителна робиня от онези телевизионни комедии, в които действието се развива в древния Рим, където всички мацки подскачат насам-натам по къси нощнички, а от шлемовете на мъжете растат разни четки. Не би имал нищо против да преследва Кити из римския форум. Ох, леле!

— Престани да мечтаеш, Трой.

— Дежурството ми свършва в седем, шефе. Може да ми излезе късметът.

— Единственото, което може да ти излезе, е пречка към повишението. Хайде сега, да вървим да се ровим.

Влязоха в малка стая. Мебелите не бяха много — бюро с чекмеджета от двете страни, библиотека и два фотьойла.

— Какво търсим? — попита Трой.

— Каквото и да е. Всичко. Особено лични неща.

Нито едно от, чекмеджетата на бюрото не беше заключено, но в тях нямаше нищо интересно. Застраховка. Документи за BMW-то. Ипотека и няколко сметки. Банкови извлечения — обичайните отчети и разписки за скромни суми, тешени ежемесечно от банкова сметка. Барнаби остави тези документи настрани. Имаше и две рекламни брошури за почивки. Провериха подвързиите на книгите (всичките счетоводни, с изключение на една колекция на Дикенс — не личеше да е разлиствана, за четене да не говорим) и ги разтърсиха, да не би между страниците да е скрито зловещо писмо или любовно излияние.