Рубинения кръг [bg]

— Четири дни — отвърна Мод извинително. — Както казах, не можем да създаваме богове.

— Четири дни — повтори Сидни. — Сабрина ще ни заведе късно тази вечер. Това означава, че разполагаме с три дни и половина, за да открием къде Воините държат Джил.

— Или просто още първия ден ще изритате яко задниците на всички и те ще ви оставят на мира — предложи Маркъс услужливо.

— Какво още друго има там, освен суперсила? — попитах аз, забелязал втората торба, която бяха донесли вещиците.

Мод започна да разопакова съдържанието й.

— Джаки каза, че се нуждаете също така от известна промяна във външния вид.

— Аз вече съм правила подобни заклинания — каза Сидни. — Не е нужно вие да правите нещо повече.

— Замълчи, момиче — сряза я Инес. — Ти трябва да запазиш силата на магията си за това безумие, в което си се забъркала. Освен това никак не е лесно да поддържаш дълго време въздействието на магията за промяна на външността. Правила ли си го за една седмица? — Тя погледна към Еди. — За двама души?

— Не, госпожо — призна Сидни.

Мод подхвърли на Сидни две кутии боя за коса „Тъмен кестен“.

— По една за всеки от вас — добави тя. — Можете да се боядисате, след като си тръгнем. Колкото по-малко трябва да променим с помощта на магията, толкова по-добре.

Еди взе една от кутиите и повдигна вежда, но не изрази недоволство. Някои мъже биха припаднали, ако трябва да си боядисат косата, но не и Еди. Предполагам, че когато изтребването на зли неживи същества се е превърнало едва ли не в част от ежедневието ти, малко фризьорски процедури едва ли ще застрашат мъжествеността ти.

Останалото съдържание на торбата се състоеше от стандартни магически компоненти, които вече познавах: билки, кристали, прахове. Мод и Инес започнаха да оформят нов магически кръг върху масата и аз осъзнах, че наблюдавам многоетапното сътворение на поредната сложна магия, което изискваше участието на няколко магьосници. Сидни също го разбра.

— Толкова много — прошепна ми тя. — Те ни помагат толкова много.

— Приеми го — отвърнах и стиснах ръката й. — Ти го заслужаваш. Джил го заслужава.

Когато всичко беше готово, Инес постави два сребърни пръстена в средата на кръга и погледна към Мод.

— Готова ли си?

Посестримата й кимна и пристъпи към Сидни с вълшебна пръчка в ръка. Аз неохотно се отдръпнах и промърморих:

— Защо никога досега не съм те виждал да размахваш вълшебна пръчка?

Сидни ми се усмихна в отговор.

— Въпреки клишетата, вещиците рядко си служат с вълшебни пръчки. Те са необходими при по-детайлна работа или ако част от пръчката съдържа елемент, който може да концентрира или усили магията. — Погледна към кристалите върху пръчката, която Мод вдигна към лицето й. — Предусещам някакъв фокус тук.