![Драконът на Арканите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/6/drakont-na-arkanite-bg-download.jpg)
Драконът на Арканите [bg]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Остриетата на Кардинала #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: „Litus“
- ISBN: 978-619-209-010-4
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконът на Арканите [bg]». Краткое содержание книги:
— Не искайте да ви давам доказателства, капитане — рече Алесандра, сякаш беше навлязла в потока на мислите му. — Пазителите стигнаха до този извод след сериозно разследване и продължително премисляне на всички обстоятелства. Разбира се, наложи се да направят и някои сравнения.
— Кой знае?
— Кой подозира за съществуването на Арканите и за техните действия ли ме питате?
— Да.
— Първо, Пазителите. Папата и шатленките. Отскоро и Кардиналът.
— И вие.
— И аз. Но ако смятате да ме упрекнете защо не съм ви казала по-рано всичко онова, което сега споделих с вас, знайте, че отскоро съм в течение на нещата. И най-вече, по отношение на всичко, свързано с Арканите, стриктно се подчинявам на Седемте, единствено те решават какво ми е позволено да споделя с когото и да било.
— Току-що споменахте, че отскоро Кардиналът е в течение?
— Така е.
— На Пазителите ли дължи това?
— Най-вече.
— Тогава кое принуди Пазителите да го информират? Защо сега, а не вчера или утре?
Алесандра се замисли, възхитена от мъдростта на стария капитан.
— От години Арканите са се посветили на важен проект, наричат го Великия промисъл. Пазителите не знаят или се преструват, че не знаят нищо за Великия промисъл, а може би шатленките са по-наясно… Както и да е, този Велик промисъл скоро трябва да бъде осъществен. Усещането ми е, че Алхимика се стремеше именно към това, когато вие го възпряхте. Ще добавя, че вероятно заради фактите, които можеше да разкрие, беше убит.
— От някого от ближните му ли?
— Вероятно.
На вратата се почука и дракончетата се размърдаха. Една прислужничка обяви, че е пристигнал господин Дьо Ньовел. Той влезе с алена мантия, с шапка в едната ръка, а другата — здраво вкопчена в дръжката на рапирата. Беше млад благородник, скоро получил чин енсин, а Ла Фарг не си спомняше да го е срещал някога.
Всъщност не беше сам.
Рошфор, тъмната сянка на кардинал Ришельо, го придружаваше.
Когато Марсиак пристигна в „Малките жабчета“ Габриел и нейните очарователни пансионерки се занимаваха с цветята в градината. Противно на обичая си, той влезе през вратата и беше отведен от Тибо в най-прохладната стая на къщата, където обикновено госпожиците се срещаха с господата. През прозореца гасконецът видя Манон, която подрязваше розов храст и изглежда, се забавляваше, заобиколена от приятелките си, които се смееха заедно с нея.
Предупредена за идването на Марсиак, Габриел напусна градината и свали ръкавиците си. Но едва вътре тя развърза панделката, която крепеше широкополата ѝ шапка, пазеща я от слънцето. От жегата бузите ѝ бяха почервенели. Беше леко задъхана, едва видими капчици пот блестяха на челото ѝ. Дискретно оправи русите си коси с рижи оттенъци.
Тя нежно отблъсна Марсиак, чиито ръце немирно шареха по цялото ѝ тяло.
Той се свлече в един фотьойл и рече:
— Тази сутрин погребахме Балардийо.
— Боже мой, Никола! Толкова бързо ли?
— Горещината, Габриел. Горещината.
— Но трябваше да ме предупредиш! Щях да дойда. Аз…
— По-добре е да си тук, близо до Манон…
Габриел се обърна към прозореца и към веселите момичета, които лудуваха в другия край на градината. Едно от тях се опита да хване пеперуда с шапката си и предизвика всеобщо кикотене.
— Как… Как е Анес?
— Съсипана — отговори Марсиак. — Разбита. Тя напусна Остриетата.
— Разбирам я. А останалите?
Гасконецът не отговори, само присви рамене и направи гримаса.
— Ами ти? — настоя Габриел.
Марсиак се взря с болка в очите ѝ.
— Аз ли? Изморен съм.
Понеже не искаше да продължава да се изповядва, стана и отиде до прозореца.
— Дойдох да видя как е Манон — рече той.
Габриел се приближи до него и през рамото на гасконеца погледна в същата посока, в която гледаше и той.