Драконите на изгубената звезда [bg]

Никога дотогава Джерард не бе изпитвал такъв ужас. Наложи се да стисне здраво зъби и да запуши устата си, за да не изкрещи на създанието да намали. Още няколко ярда, земята нарасна от хоризонт до хоризонт, драконът се гмурна уверено, а рицарят вече беше напълно сигурен, че с тях е свършено. Смяташе се за толкова храбър, колкото и всеки друг, но несъзнателно затвори очи и зачака смъртта, ала в същия момент усети леко разтърсване, което го люшна напред в седлото. Драконът размърда за последно мускулестото си тяло, прибра криле и тръсна глава с удоволствие.

Джерард отвори очи и прекара няколко секунди в благословен покой, колкото да се възстанови от преживяния страх, след което сковано се смъкна от седлото. През целия полет дотук бе изпитвал невероятен страх, че ако помръдне, може да падне през глава, тъй че сега едва-едва успяваше да движи краката си от преумора. Закуца наоколо, колкото да се раздвижи малко, като пъшкаше и клякаше. Бръснач го наблюдаваше снизходително, но и с уважение, примесено със слабо учудване.

Драконът тежко се помести, за да намери нещо за ядене. В сравнение с грациозните си движения във въздуха, на земята създанието изглеждаше доста тромаво. Джерард се уви в одеялото си и легна на пясъка с надеждата, че Бръснач ще поеме първата стража. Искаше просто да затвори очи за няколко минути…

Събуди се доста по-късно, без изобщо да е имал намерение да спи, за да открие, че драконът мързеливо се излежава под слънчевите лъчи и се взира към морската шир. В началото Джерард си помисли, че е дремнал едва за няколко часа, но щом огледа по-добре небето, установи, че слънцето е на съвсем различно място.

— Колко съм спал? — попита, като с мъка се изправи на крака и започна да отърсва пясъка от кожените си дрехи.

— През цялата нощ и малко от сутринта — отвърна драконът.

Като проклинаше глупостта си, задето е изгубил толкова много време в сън и на всичко отгоре е забравил да разпрегне седлото, което в този момент стоеше леко изкривено на гърба на създанието, рицарят започна да се извинява, но Бръснач му даде знак, че всичко е наред.

Драконът изглеждаше смутен, сякаш нещо тревожеше мислите му. Поглеждаше към Джерард начесто и като че се канеше да заговори по въпроса, ала сетне изглежда променяше решението си.

Прекара няколко мъчителни минути, докато дърпаше и наместваше с мъка седлото обратно на мястото му и пристягаше сбруята в правилно положение, като през цялото време до болка съзнаваше, че губи още безценни минути. Най-сетне успя да постигне задоволителен резултат, или поне се надяваше да е така. В мислите му продължаваше да се разиграва кошмарната сцена, при която седлото се преобръщаше наопаки по средата на пътя и запращаше Джерард към неминуема и безславна смърт.