![Прокобата на Господаря Гад [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/6/prokobata-na-gospodarya-gad-bg-download.jpg)
Прокобата на Господаря Гад [bg]
- Автор: Дональдсон Стивен Ридер
- Серия: Първите Хроники на Томас Ковенант Неверника #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-412-3
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прокобата на Господаря Гад [bg]». Краткое содержание книги:
„Книги като тази се появяват не по-често от два-три пъти в живота. Потресена съм от изумление. Наистина не се случва често“. Мариън Зимър Брадли
„Война и мир“ в жанра фентъзи“. Канзас Сити Стар
„Класическо фентъзи, в което са вплетени достатъчно съвременни елементи, които му придават допълнително измерение. Историята е изградена грижливо, стилът има величав замах, а въображението се отличава с рядко срещана дълбочина“. Клифърд Д. Саймък
Мъжът вдигна жезъла си и удари три пъти с металния му край по гладкия камък на подиума. Макар да не беше прегърбен, гласът му издаваше годините.
— Сега е вечернята в Твърдината на Владетелите — древния Весел камък, изваяното от Великаните въплъщение на всичко, в което вярваме. Добре сте дошли, силни духом и слаби, просветлени и помрачени, с кръвта, костите, жилите, умовете и душите си, в благоденствие и несгоди. Нека настане мир около вас и във вас. Това време сме посветили на службата си в името на Земята.
А другите Владетели отвърнаха:
— Нека има изцеление и надежда, сърдечност и подслон на Земята за всички, които й служат. И за вас, застаналите пред нас, свързани пряко със земната сила и знанията, посветените в лилианрил и радхамерл, учещите, Пазителите и воините. И за вас, стоящите горе, които всеки ден поддържате огъня и събирате плодовете на живота. И за Великаните, стражите и странниците сред нас. И за далечните ранихини, рамени, хора от каменни и дървени поселища, за всички братя и сестри по вярност. Всички ние сме Владетели на Земята. Добре сте дошли и бъдете верни.
Светлинките бяха толкова малки в огромното, гъмжащо от народ светилище, но оставаха ярки и отчетливи като видение на ненакърнена доблест. Огрени от тях, Владетелите запяха химн:
Щом ехото от гласовете им заглъхна, Протал заговори отново:
— Ние сме новите поддръжници на Земята — поклонници и служители на земната мощ. Заклети и посветени да възстановим Знанието на Кевин и да изцелим Земята от всичко безплодно и противоестествено, от опустошение или извращение. Заклети и посветени сме също на мира, в равновесие с всички други обети, въпреки натрапчивите подбуди на безразсъдството. Защото благостта е единственото възможно обещание, за да не оскверним повторно Земята.
Хората пред подиума отговориха в един глас:
— Няма да оскверним повторно Земята, ако ще усилието да овладеем себе си да ни съсухри в корена на нашия живот. И няма да намерим покой, докато сянката на някогашното ни безразсъдство не бъде заличена от сърцето на Земята, а тъмата не престане да пречи на растежа и живота.
Протал им каза:
— Никой не се съсухря в служба на Земята. Всеотдайността дава нови сили за труд, докато низкопоклонството само засилва унижението. Можем да се стремим храбро от знание към знание, ако смелостта ни устои и решимостта е твърда, а мъдростта не бъде помрачена от сянката. Ние сме новите поддръжници на Земята — поклонници и служители на земната мощ.
Всички запяха заедно с Върховния владетел. И този слят общ хор звънеше и ехтеше в светилището, сякаш неговият уморен глас извличаше напираща подземна сила. Докато отекваха могъщите звуци, Протал склони глава смирено.
Но щом гласовете стихнаха, той отметна глава и разпери ръце, сякаш оголваше гърдите си за тежък упрек.
— Ах, приятели мои! — извика Върховният владетел. — Поклонници и служители на Земята, защо се провалихме така в усилията да вникнем в Знанията на Кевин? Кой от нас успя да умножи някак наученото от нашите предшественици? Имаме Първата закрила в ръцете си — четем написаното и до голяма степен разбираме думите, но не проникваме в тайните. Пречи ни някакъв недостатък у нас, невярна нагласа, погрешна постъпка, лоша сплав на намеренията. Нямам съмнения в чистотата на нашата цел — тя е целта на Върховния владетел Кевин, а преди него и на Лорик, Деймлон и Доблестното сърце, но тя е и по-мъдра, защото никога няма да вдигнем ръка срещу Земята в безумно отчаяние. Но в какво тогава сме сбъркали, че не проумяваме онова, което ни е дадено?