Прокобата на Господаря Гад [bg]

От двете страни на всяка врата стояха грейвлингас и хайрбранд. Томас ги чуваше да изричат звучно:

— Ако носите нещо недобро в сърцата си, оставете го тук. Вътре не му е мястото.

Случваше се някой да протегне ръка и да ги докосне, все едно им предаваше товар.

При поредната врата Банор даде факлата си на пазещия хайрбранд, който я угаси с кратък напев и свити пръсти над пламъка, после я върна на стража.

Томас влезе след Банор и спря на балкон, обрамчващ огромна кухина. Нямаше друга светлина освен проникващата през всички отворени врати, но той видя още шест балкона над неговия. А повече от сто стъпки по-надолу беше равният под, където също се тълпяха хора освен на подиума в единия край. Балконите, макар и пълни, не бяха претъпкани — всеки можеше да вижда добре подиума.

Усети внезапен световъртеж, впи пръсти в стигащия до гърдите му парапет и притисна разтуптяното си сърце към него. Във Весел камък замайването го дебнеше навсякъде. Но твърдият гранит даваше опора и Томас се пребори със страха, отметнал глава, за да не гледа към дъното на залата.

Незнайно защо се учуди, че скалната кухина не е отворена към небето — куполът на тавана се издигаше стотици стъпки над най-високия балкон. Не различаваше подробности, но като че откриваше изваяни в камъка фигури — огромни силуети в смътните движения на танц.

Светлината стана по-мъждива — затваряха вратите. Мракът запълни кухината, сякаш нощта беше пресъздадена нарочно. Скоро залата беше отделена напълно от всякаква светлина и в пустотата шумоленето и дишането на хората се разнасяха като шетане на неспокоен дух. В тази чернилка Томас се чувстваше откъснат от всичко, лишен от опора и захвърлен в космическата бездна. Тежките скали около Твърдината го притискаха. Той неволно опря рамо в непоклатимия Банор.

После на подиума проблесна пламък… не, два пламъка от факла, запалена с лилианрил, и гърне с грейвлинг. Светлинките бяха мънички насред огромното пространство, но разкриха пред погледите Биринер и Торм, застанали в двата края. Зад всеки Грижовник имаше по две фигури в сини одежди — Владетелят Морам и стара жена, опряла се на ръката му зад Биринер, жена и старец зад Торм. Между двете групи стоеше друг мъж в синя дреха. Гордата му осанка не се поддаваше на възрастта, проличала в бялата коса и брада. Томас се досети, че това е Върховният владетел Протал.