Обречена на ранен гроб [bg]

— Аз съм ти съпруг, въпреки че не заслужаваш да ме наричаш така, мамеща кучко!

Изведнъж ударите спряха и Грегор помилва бузата ми.

— Скъпа, защо направи това? Защо настояваш да ме ядосваш? Знаеш, че трябва да те накажа за изневярата, но ме боли да правя това.

Успях да се засмея, въпреки болката.

— О, разбира се. Наранява те повече, отколкото мен, нали? Ти си най-големият задник на света, Грегор.

— Ще правиш каквото ти кажа!

Фалшивата приветливост беше изчезнала. Той се върна към това да ме наранява с всяка следваща дума.

— Ще се върнеш при мен или накрая ще ти се иска да го беше сторила!

— Хайде. Покажи ми всичко, което имаш! Била съм бита и изтезавана много пъти, но с теб всичко изчезва веднага щом отворя очи. Не ме е страх от теб, Грегор.

Той сграбчи косата ми, издърпвайки я толкова силно, че усетих как кичури се изтръгват.

— Ако му позволиш да те превърне във вампир — изсъска той — аз ще се уверя, че страдаш. Разбираш ли ме?

Втренчих се в него.

— Когато бях на 16 години ме беше грижа за теб. Когато за първи път си възвърнах паметта, малка част от мен все още я беше грижа за теб. Сега обаче, когато Бог ми е свидетел, кълна се, че ще те пратя в гроба. Разбираш ли ме?

Той ме удари толкова силно, че всичко стана черно, но неговият нрав беше в моя полза, защото ме прати обратно в реалността. Чух разтревожен глас.

— Котенце, събуди се!

Боунс ме разтърсваше. Бузата ми леко пареше и знаех, че не беше остатъчна болка от юмруците на Грегор. Боунс беше направил нещо повече от това да ме разтърси.

— Престани. Бях достатъчно бита — измърморих, опитвайки се да махна ръцете му.

Той не ме пусна, но спря да ме разтърсва.

— Той те е бил? Викаше в съня си, защото те е удрял?

Седнах, издърпвайки завивките над мен, опитвайки се да се отърся от остатъците от съня. Недействителните болки от него се разсейваха с всяка секунда.

— Беше ядосан.

Боунс изръмжа ниско в гърлото си. Цялото му тяло беше напрегнато.

— Спа само около час, трябва ли да ставаш? Имаш ли още от онези хапчета? Не мога да понеса мисълта, че ще те измъчва, ако заспиш отново.

— Без хапчета. — Направих гримаса при спомена за това как ме караха да се чувствам. — Грегор никога не е идвал при мен два пъти за една нощ или ден. Мисля, че отнема твърде много сила, за да направи първия опит и има нужда от време да се възстанови, преди да следващото посещение.

— Няма да има следващо — каза Боунс със суров глас.

Няма, защото по-късно тази вечер ще ме превърнат във вампир. Ето защо Грегор беше ядосан. Той знаеше, че ще загуби достъпа си до мен, когато това стане. Чао, чао, Грегор. Надявам се, че ще спиш дълбоко. Знам, че аз ще го направя.

Боунс ме целуна по главата.

— Тогава се опитай се да заспиш, любима. Скоро това ще свърши.