![Наследството на Карл Велики [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/3/nasledstvoto-na-karl-veliki-bg-download.jpg)
Наследството на Карл Велики [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-193-3
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:
В момента Рамзи стоеше пред същата врата. Помещението зад нея представляваше хладилна камера.
Същата, в която преди трийсет и осем години бе влязъл за пръв и последен път. В деня, в който адмирал Дайлс бе издал своята кратка и категорична заповед: Оставете го на мира! Днес тази заповед най-после беше отменена, но преди да пристъпи към действие, Рамзи искаше да се увери, че те все още са тук.
Ръката му се протегна към резето.
46
Аахен
Малоун и Кристел се спуснаха долу. Пликът със справочниците лежеше на един от оцелелите столове. Той измъкна една брошура и бързо откри превода на латинския надпис в мозайката.
АКО ЖИВИТЕ КАМЪНИ СИ СЪВПАДНАТ, АКО ЧИСЛАТА И РАЗМЕРИТЕ СА ТОЧНИ, ТОГАВА ТВОРЕНИЕТО НА ГОСПОДАРЯ, ИЗДИГНАЛ ТАЗИ ПРЕКРАСНА ЗАЛА, ЩЕ ОЗАРИ СЪС СИЯНИЕТО СИ ХОРАТА, ЧИЙТО ТРУД ЩЕ ОСТАНЕ ЗАВИНАГИ ЕДИН ПРЕКРАСЕН ПАМЕТНИК. АКО НАД НЕГО БДИ ВСЕМОГЪЩИЯТ СЪВЕТНИК, БОГ ЩЕ НАПРАВИ ТАКА, ЧЕ ТОЗИ ХРАМ ДА ПРОСЪЩЕСТВУВА ВОВЕКИ ВЪРХУ ЗДРАВИТЕ СИ ОСНОВИ, ПОЛОЖЕНИ ОТ ИМПЕРАТОР КАРЛ.
Подаде брошурата на Кристел и попита:
— Верен ли е този превод?
Още в ресторанта беше забелязал, че в текстовете в различните справочници има някои незначителни разлики. Тя прегледа написаното, сравнявайки го с мозаечния надпис. Сред локва кръв на няколко крачки от тях лежеше трупът с изкривени под странен ъгъл крайници, но и двамата се правеха, че не го забелязват. Малоун не вярваше, че някой е чул изстрелите. Стените бяха дебели, а и навън духаше силен вятър. Засега липсваше интерес към събитията, разиграли се в храма.
— Преводът е сравнително точен — кимна Кристел. — Има известни разлики, но те не променят смисъла.
— Ти спомена, че макар и направен върху мозайка, надписът е оригинален и е свързан с освещаването на храма. Спомни си Айнхард — ангелското съвършенство при освещаването. Според Евангелието числото 12 символизира ангелското съвършенство. А негов израз е октагонът.
Ръката му махна към мозайката.
— Би могло да бъде всяка дванайсета буква, но според мен по-вероятно е да става въпрос за всяка дванайсета дума.
Началото и краят на текста бяха маркирани с кръстове.
— Claret — преброи тя, после потърси двайсет и четвъртата и трийсет и шестата дума: — Quorum и Deus. Това е всичко. Последната дума Velit е номер единайсет.
— Интересно, нали? Само три думи. Четвъртата е номер единайсет, сякаш за да покаже, че текстът свършва.
— Може да се преведат приблизително като „Сиянието на Бога“.
— Моите поздравления — усмихна се той. — Ти току-що разкри загадката.
— Но ти вече я беше разгадал, нали?
— В ресторанта опитах няколко комбинации, които доведоха до един и същ резултат — сви рамене Малоун.
— Можеше да ме информираш — погледна го с укор Кристел. — Заедно с факта, че ни следят.
— Можех, но ти спомена и още нещо.
В очите й се появи объркване, но той отказа да навлиза в подробности.
— Защо си играеш е мен? — попита тя.
— Знаеш къде е Кристел, така ли? — попита Доротея, втренчила очи в майка си.
— Разбира се — кимна Изабел. — Аз наблюдавам и двете си дъщери. — Направи безуспешен опит да скрие раздразнението си и намръщено добави: — Сестра ти е в компанията на Малоун.
— Но нали ти ме накара да го отблъсна? — сепнато я погледна Доротея. — Каза, че този човек представлява проблем.
— И все още е така. Но сестра ти е разговаряла с него след теб.
Безпокойството й беше заменено от чувството, че я правят на глупачка.
— Ти ли уреди това?
— Да — кимна майка й. — Ти имаше хер Уилкърсън и аз реших да й дам Малоун.
Доротея замръзна на място, умът й блокира.
— Сестра ти се намира в Аахен, в храма на Карл Велики. Изпълнява дълга си, а сега и ти трябва да сториш същото.
Лицето на възрастната жена беше безизразно. За разлика от баща й, който беше безгрижен, топъл и любящ човек, поведението на майка й винаги се беше отличавало със строгост и сдържаност.
И двете сестри бяха отгледани от дойки и гувернантки, но винаги се бяха състезавали за рядкото внимание и благоволение на майка си. Според Доротея именно това беше в основата на враждебността им една към друга. А тъй като бяха близначки, всяка се стремеше да подчертае своята индивидуалност.