Кръвта на боговете [bg]

Галерите излязоха от залива с умерена скорост, гребците още загряваха. Секст се изпълни с тържество, когато корабите се подредиха във формата на стрела, без да е нужно да дава заповеди. Първоначалните му екипажи просто се хвърляха към целите си с дивашки викове. Военните галери обаче бяха дисциплинирани и смъртоносни и както обикновено Секст се втурна към носа, наведе се напред и впери поглед в далечината, докато корабът му цепеше вълните.

На хоризонта имаше два съда, едва забележими петънца на яркото слънце. Те забелязаха галерите му и започнаха да об­ръщат обратно към сушата. Вече беше късно. Ако не стигнеха до някое пристанище, единственото, което им оставаше, беше да вкарат корабите си в плитчините и да изчезнат, ако искат да спасят живота си. Секст се засмя, когато солената вода го изпръска. Държеше се само с една ръка за бляскавото бронзово хжеС взиращо се над вълните. По тази част на брега нямаше никакви убежища, само отвесни скали, които можеха да пре­върнат търговските кораби на трески по-бързо и от него. Секст извика на офицерите и барабанният ритъм се ускори, огромни­те гребла започнаха да се потапят по-енергично във водата и скоростта се увеличи. Другите галери тутакси подеха темпото и се понесоха над вълните, докато търговските кораби осъзнаха грешката си и се опитаха да обърнат отново към открито море.

Секст вече беше достатъчно близо, за да види единственото платно; другият кораб беше галера, която с лекота изпреварва­ше спътника си. Изненада се, когато галерата обърна и се насо­чи право към него, сякаш капитанът й си мислеше, че има шанс срещу шест бойни кораба. Секст беше очаквал да ги преследва по западния бряг в продължение на трийсетина мили, преди да ги вземе на абордаж.

Ведий изникна до рамото му и каза:

- Може би предпочита бърз край.

Секст кимна. Не беше сигурен обаче. Действията на капита­на на галерата бяха абсолютно безсмислени. Греблата се спус­каха и вдигаха като избелели от слънцето криле и тласкаха ко­раба към него.

   - Вдигнете флагове „едно“, „две“, „атака“ и „второстепе­нен“ - каза той.

Обичаше системата на легионите и я беше овладял бързо, дори се наслаждаваше на сложните заповеди, които можеше да дава. Две от галерите му щяха да се впуснат в преследване на търговския кораб, докато той се справи с този странен тип, който си мислеше, че може да се вкопчи в гърлото му. Секст гледаше как две галери се отклоняват, без да намаляват ско­ростта, а самият той нареди на останалите четири да забавят ход наполовина.

Противниковата галера продължаваше все така безстрашно да се движи към него.

- Ако го ударим от двете страни, ще потъне като камък - каза Ведий. Гледаше ухилено приближаващата галера.

- Има и по-лесни начини да се самоубиеш - отвърна Секст. - Той рискува всичко, за да стигне до нас. Разполагаме с пре­достатъчно сили да се справим лесно с него, каквото и да пред­приеме.