![Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/4/3/mechove-v-grada-antologiya-na-svremennoto-blgarsko-fentzi-bg-download.jpg)
Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Майналовски Сибин, Мирчев Василь
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Екопрогрес“
- ISBN: 978-954-2970-25-5
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
Нестихващата болка се засилваше с тяхното напредване.
„Майко, помогни ми“ — помисли тя, преди чернотата да я погълне.
— Винаги ли носиш по толкова много багаж?! — възмутен попита Уилям, като се задъхваше по стръмните улици. — Не смяташ ли, че част от него е ненужна?!
— Да и не. Всичко може да се окаже необходимо. Повярвай ми.
— Мога да се опитам, ако спра да давам всичко от себе си, за да продължа да дишам.
— Погледни там — прошепна Крум и посочи надясно.
Уилям се обърна и видя как една жена се свлича на земята, а към нея се бяха насочили трима мъже. Кимна на Крум и оставиха багажа встрани. Уилям извади малкия си жезъл и тръгнаха към странната групичка.
— Знаеш — няма да убиваме. Зашеметяваме ги, спасяваме я и си тръгваме — каза англичанинът.
— Разбира се — отговори Крум.
Вече стигнаха до групата мъже, когато жената въздъхна и изпадна в безсъзнание. Звуците от стъпките им отекваха и три чифта очи се извърнаха към тях. Мъжете погледнаха към новодошлите и с безмълвно съгласие решиха да ги премахнат. Приближиха се, наредени в полукръг като размахваха ножовете си. Крум начерта с ръка мрежа от линии във въздуха и замахна към мъжете. Магическа светлина ги притисна към калдъръма. Един от тях вдигна ръка и наръси с вода от бутилката си. Мрежата изчезна. Крум изненадано отстъпи назад. Тримата се изправиха и без да бързат, продължиха атаката си. Уилям измяука и извади жезъла си. Отвърнаха му десетки котки, почиващи си по прозорци и огради. Тайнствените мъже се оказаха обградени от озверелите домашни любимци, които вдигаха шум, способен да прогони и най-уверения в себе си и разума си човек. Но в тези тримата нямаше разум. Котките нападнаха — дращеха, хапеха, качиха се чак до главите им. Онези не трепнаха. Уилям поклащаше жезъла си, но колкото и да се настървяваха котките, сякаш не докосваха тримата мъже. Този с бутилката отново замахна, но този път към Повелителя. Водата достигна жезъла и той започна да се топи. Уилям го хвърли на земята стреснат. Непоносима миризма на сяра се носеше наоколо. Котките избягаха. Погледна Крум, който едвам вдишваше от натежалия въздух. Вече беше време за по-сериозни мерки.
В ръката му се появи острие — мечът на прапрадядо му, участвал в битките срещу Наполеон и съюзниците му елфи, които управляваха няколко години германските държави като част от сделката им, а след битката при Ватерло спряха да се намесват често и сериозно в човешките дела. Засили се към двамата с ножовете и ги обезоръжи — бяха доста непохватни с оръжията си. Сряза сухожилията на краката им и те паднаха. Обърна се към третия. С бърз замах острието се впи в кожата и отряза китката му. Бутилката падна и се разля, а миризмата стана непоносима. Мъжът се вглеждаше в китката си невярващо. Уилям помогна на Крум да се приближи и двамата заедно повдигнаха непознатата жена, за да я изнесат.
— Не съм те виждал да ползваш този меч — каза Крум.
— Не ми се е налагало. Поне победихме и сега ще може да… — не успя да довърши, защото кикотът на мъжа без ръка го прекъсна.
— Не сте победили, това е само началото. Братята и сестрите ми идват насам. Вече са близо — дивият му смях отново го завладя.
Крум напрегна сетивата си и потвърди.
— Близо са. Става ми много зле — каза той.
Заедно с Уилям вдигнаха тялото и го преместиха надолу по улицата, за да вземат нещата си. Канеха се да тръгнат, когато видяха група от десет души в горния край на улицата, където беше се състояла битката. Уилям се приведе от болката в главата, а когато погледна Крум, той повръщаше.
— Ще трябва бързо да се махнем от тук — заяви Уилям. — Знам къде да отидем. Ще можеш ли?
— Да — отговори Крум.
Успехът беше на броени крачки. Вместо една вещица, сега имаха трима магьосници. Пасторът щеше да е доволен. Трябваше само да ги заловят.
Стояха толкова близо. Евгени се изпълни с ненавист само като си представи техните дяволски практики. Той, като водач, заедно с останалите подминаха лежащите на земята братя, както и този с отрязаната ръка. Пасторът щеше да се погрижи за тях, няма защо да се страхуват. Някой извика и посочи към вещерите — те сякаш не можеха да продължат. Дива радост обзе Евгени и останалите. Забързаха крачка.
Видяха, че един от магьосниците стои на колене със затворени очи. Затичаха. Яростни викове нарушиха тишината. Сега щяха да се насладят на залавянето.