Искрено ваш Шурик [bg]

42

Щом излезе от блока на Светлана, Шурик веднага изхвърли това дребно приключение от главата си. Каква печална асиметрия в човешките отношения: докато Светлана до безкрай връщаше лентата от първата до последната минута на посещението на Шурик, сякаш с намерението да запечата навеки в паметта си всички негови движения, да даде на всяка негова дума многообразни тълкувания, да препарира тази среща во веки веков, Шурик продължаваше да живее в свят, в който тя изобщо не присъстваше.

Четири дена Светлана не излезе от къщи: чакаше Шурик да се обади. При това прекрасно си спомняше, че той не взе телефонния й номер. На петия ден излезе: страхът, че може да пропусне обаждането му, я накара да тича до магазина и до аптеката.

— Търсиха ли ме по телефона? — попита тя дебелия съсед, това дърто прасе, което отвърна саркастично:

— Да, бе, как не. Телефонът прегря…

Към края на седмицата на мястото на увереността, че Шурик непременно ще се обади днес, дойде също тъй категоричната увереност, че той няма да се обади никога. На закачалки в гардероба, увити със стари чаршафи, висяха образцовият шлифер с качулка и кариран хастар и новото еленово палто, по-точно, дълъг жакет. Светлана беше готова за бой: и първата дума беше казана толкова сполучливо, и любовната среща се състоя — тя не броеше онази първата, под знака на зъба. И ето че сега всичко увисна безполезно и безперспективно, също като тези красиви дрехи в гардероба…

Точно след една седмица тя набра номера на Шурик. Чу гласа на старата дама и затвори. На другия ден вдигна Шурик. Гласът й пресекна и тя не каза нито дума. А и какво можеше да каже? Две денонощия не спа, не яде, седя по цели нощи над копринените цветя. Разбираше, че трябва да отиде при Жучилин, но все отлагаше.

На третия ден привечер облече палтото и тръгна за Жучилин. Но се намери на „Белоруская“. Отиде до блока на Шурик. Постоя малко. Не го чакаше. Просто постоя. А после се прибра. Всеки ден се канеше да отиде при Жучилин, а се озоваваше пред този блок. Най-сетне видя как той излезе от входа. Тръгна след него. Много ловко. Проследи го до „Красние Ворота“. Почувства се ужасно уморена и се прибра. На другия ден тайно го последва до „Сокол“. Там той слезе от метрото и зави към Балтийските улички.

За две седмици изучи разписанието на живота му: той излизаше от къщи не по-рано от четири. Веднъж го последва до театъра, докъдето придружи майка си. Сега познаваше много негови маршрути — „Сокол“, улица „Качалов“. Знаеше в кои библиотеки работи. Определи номера на апартамента на улица „Качалов“, където на два пъти през тези две седмици той остана до толкова късно, че тя си тръгваше, без да го дочака…