В здрача на вторник [bg]

— Добре — съгласи се Фрида. — Ще му се доверя.

— Трябва да те предупредя за нещо — каза Хари. — Още в началото ще бъда напълно откровен.

— Това винаги е лош знак — отбеляза Фрида.

— Не, не. Искам отсега да те предупредя да се пазиш от сестра ми. В ежедневието си Теса Уелс е стриктно спазваща закона адвокатка, но почти винаги зад действията й се крият лични мотиви.

— Защо ми е да знам това?

— Тя ми се обади веднага след запознанството ви и ми разказа за теб. Заяви ми, че няма да се успокои, докато не направи всичко възможно, за да се сприятелим.

Фрида погледна през прозореца, преди да отговори.

— Казах само, че ще изляза с теб на вечеря.

— Знам. Но бих желал да те попитам дали си обвързана с друг.

— Не.

— Това е добре. Защо си мисля, че има и едно „но“?

— Не знам. Нямах намерение да добавя каквото и да било.

— Може би току-що си скъсала с някого.

Фрида срещна погледа на сиво-сините му очи. Преди колко време беше „току-що“? Със Санди се бяха разделили по-миналия декември. Тя подозираше, че за Хари четиринайсет месеца бяха дълго време; повечето хора биха казали същото. Как се измерва нечие отсъствие? Имаше минути, които се превръщаха в часове и часове, които бяха като пустиня без хоризонт. Имаше дни, скучни и тежки като олово и цели седмици, през които се насилваше да продължи напред с бавни стъпки. Как познаваш кога сърцето ти е готово за нова любов? Може би при човек като нея сърцето никога не беше готово и тя трябваше насила да го отвори.

— Неотдавна в живота ми имаше един мъж — каза тя тихо.

— Един щастлив мъж.

— Не бих казала.

— И между вас всичко приключи?

— Той замина. — Замина надалеч, мислено добави тя. Америка, друг континент. — Не ми се говори за това.

— Не мога да си представя как някой… — Хари не довърши. — Извинявай. Едва се познаваме и не искам да изглеждам невъзпитан.

— Всичко е наред.

— Мисля, че си красива.

— Благодаря. Все пак, реши ли къде ще отидем, или и за двама ни все още е загадка? Вече сме почти в Шордич.

— Разбира се. Почакай за минутка. — Той погледна отново в телефона си, после отвори стъклената преграда и се наведе напред към шофьора. — Бихте ли ни оставили на това кръстовище?

Двамата слязоха на главната улица в Шордич.

— По-рано работех в една кантора наблизо — каза Хари. — Тогава си мислех, че тази част на Лондон е обречена на застой. Но пет години по-късно прочетох статия в едно американско списание, в която се казваше, че Хокстън41 е най-шикозното кътче на планетата. — Той докосна екрана на телефона си и направи последно уточнение. — Добре. Да вървим.

Те се отклониха от главната улица и Хари поведе Фрида през лабиринт от улички, като от време на време поглеждаше нещо в телефона си.

— Предполагам, че това е мястото — заключи той.

Двамата стояха пред металната входна врата на нещо като склад. Хари натисна един звънец. Обади се глас, придружен от странични шумове.

— Хари Уелс плюс още един — каза Хари.