![Достатъчно време за любов [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/1/9/dostatchno-vreme-za-lyubov-bg-download.jpg)
Достатъчно време за любов [bg]
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #24
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Квазар
- ISBN: 954-8826-33-X
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
Логично е да се започне по следния начин: изолират се полови клетки на двамата родители и когато сперматогоният се преобразува в първичен сперматоцит — все още диплоид — той трябва да се извлече и незабавно да се раздели на два вторични сперматоцити-хаплоиди, единият с X-хромозома, а другият — с Y-хромозома. Те отново трябва да бъдат изолирани и да се изчака, докато съзреят и се превърнат в сперматозоиди.
Намесата на стадий сперматозоид едва ли ще е успешна: не може да се избегне смесването между двойките гамети и получените зиготи ще са комплементарни само при невероятна случайност.
С женския организъм процедурата се осъществява още по-лесно — поради големината на клетките. Но там съществува друг проблем: в момента на намаляването броя на хромозомите първичният ооцит трябва да бъде разделен на два хаплоида и комплементарни вторични ооцити, а не на един ооцит и полярния му. Това, Лазарус, може да изисква много опити, преди техниката да сработи. Процесът е аналогичен със създаването на двама идентични близнаци, но трябва да започне с два етапа по-рано в гаметогенетичната последователност. Обаче всичко може да се окаже не по-трудно, отколкото самка да роди зайци без участието на баща. Не съм абсолютно сигурна, тъй като ми липсва личен опит, но усещам — може да бъде направено, ако има време за разработване на съответната технология.
И така, получаваме две допълващи се групи сперматозоиди — едната с X-хромозоми, другата с Y-хромозоми — и две допълващи се яйцеклетки — и двете с X-хромозоми. Оплождането може да е in vitro, като е възможно да се избере всяко от двете потенциални съчетания на мъжки и женски клетки — няма критерии, по който да се осъществи изборът, освен ако не са определени точните генетични схеми на хаплоидите, което е много трудно и може да доведе до генетични увреждания. Не мисля, че подобен опит е оправдан. По-скоро ще се наложи произволен тип сперматозоид да се свърже с едната яйцеклетка, а допълващият го — с другата.
За да се изпълнят всичките условия на роботърговеца, най-сетне двете оплодени яйцеклетки трябва да се присадят в утробата на една жена, където трябва да се развиват и да растат по естествен път, докато не се родят.
Права ли съм, Лазарус?
— Абсолютно! Смятай, че си отличничката на класа, скъпа; ще получиш златен медал при дипломирането си. Минерва, аз не знам как точно се е случило, но роботърговецът го обясни по същия начин, а доказателствата — лабораторни отчети, холофилми и така нататък — потвърждаваха думите му. Разбира се, проклетият крадец би могъл да фалшифицира тези „доказателства“ и да представи двойка обикновени роби, за които не може да се вземе повече от нормалната цена. Но всичките документи изглеждаха добре и бяха заверени с печата на епископа. Те доказваха най-малкото, че подобни опити са правени, макар и да не бе сигурно, че точно със същата двойка — ако епископът бе съучастник на роботърговеца, по този начин би могла да се продаде не една двойка роби.
Прегледах всички материали, включително и албум със снимки на децата в процеса на израстването им, казах: „Много интересно!“ и се изправих, за да си тръгна.
Оня цирей моментално се озова между мен и изхода на палатката, сякаш се е телепортирал: „Господарю — настойчиво изрече той, — добри и благородни сър… дванайсет хиляди?“
Минерва, обадиха се инстинктите ми на търговец. „Хиляда!“ — отсякох аз. Не знам защо. Всъщност знам. Тялото на момичето беше изранено от проклетия метален пояс; прииска ми се да се изгавря с този търговец на плът.
Той се отдръпна и ме погледна така, сякаш ражда счупена бирена бутилка. „Вие ми се подигравате. Единайсет хиляди благослева — и те са ваши, въпреки че няма да си покрия дори разходите.“
„Хиляда и петстотин“ — отвърнах. Имах пари, които нямаше къде да похарча, и реших, че си заслужава да ги пожертвам, за да не бъде заключено момичето отново в проклетата гадост.
Той започна да стене: „Ако бяха мои собствени деца, щях да ви ги подаря. Обичам ги като родни и не искам за тях нищо друго, освен благороден и добър господар, достатъчно образован, за да може да оцени чудото на създаването им. Но ако разбере, епископът ще ме окачи някъде, а после ще нареди да ме свалят, докато съм още жив, и да ме влачат до смърт, завързан за собствената си кола. Десет хиляди — и ги получавате заедно с всичките доказателства. Готов съм да претърпя известни загуби — за тяхно добро и от уважение към вас.“