Гробовни тайни [bg]

Клони.

— Права е — съгласих се аз. — Трябва да останем тук.

— Не можем да оставим човека! — възрази Софи.

Крос, която бе вперила поглед в тъмнината, се обърна към Софи:

— Можем. Ако искаш да свършиш нещо полезно, вземи това одеяло и…

В този момент от мъглата се появи една сянка и се хвърли върху нея.

Милър не бе излъгал, когато каза, че е много бърза. Тя се хвърли назад и лъчът на фенерчето описа спирала. Нападателят беше почти върху нея, но тя се измъкна встрани и го ритна, докато вадеше пистолета. Чух удара от ритника, но в този момент мъжът замахна силно с ръка и стовари юмрук върху лицето й. Чу се ужасния звук от удара на кост в кост и Крос рухна на земята като счупена играчка.

Писъкът на Софи ме извади от шока, в който бях изпаднал.

— Бягай! — изкрещях аз, след което заобиколих с препъване колата и се хвърлих срещу нападателя.

Все едно се ударих в тухлена стена. Той замахна и ме блъсна в колата. Въздухът излезе от гърдите ми, преди да успея да извикам, и една ръка ме стисна за гърлото. Мазолестите пръсти се впиха във врата ми, притиснаха ме към капака на колата, погледът ми се замъгли и пред очите ми се появиха звезди.

На светлината на падналото фенерче видях надвесено над мен лицето на Джером Монк, приличащо на маска за Хелоуин.

Впи в мен безжизнените си черни като на акула очи. Понечих да го ударя, но ръката му под мръсното яке бе огромна като дънер. Стискаше гърлото ми като в менгеме. От него се носеше смрад като на животно, държано в клетка. Имах чувството, че главата ми ще експлодира. Всичко пред очите ми взе да се стопява, мъглата около мен ставаше все по-гъста. Все пак успях да видя как той погледна през рамо и чух пращенето на клоните под краката на Софи, която бягаше.

Господи, не! Опитах се да извикам, но не можех да дишам. Монк изви ръката, с която ме държеше, и отново ме блъсна в колата. Нещо се заби в стомаха ми и ми изкара въздуха. Изведнъж натискът върху гърлото ми изчезна и усетих, че се свличам.

Строполих се на земята и мъглата ме обгърна изцяло.