Гробовни тайни [bg]

След това всичко замря.

Постепенно шумовете и усещанията започнаха да се завръщат. Чувах лекото потропване на капките дъжд, който се стичаше по лицето ми, усещах и студения въздух. Беше толкова тъмно, че нищо не се виждаше. Бях седнал, но тялото ми беше изкривено под ъгъл. Нещо притискаше гърдите ми и затрудняваше дишането ми. Опитвах се да го махна, но ръцете ми тежаха като олово. Бях покрит с фин прах от въздушните възглавници. Въздухът вече беше излязъл от тях и те висяха като бели езици. Но коланът ме придържаше към седалката, притискаше ме като изпънат железен обръч. Помъчих се да го разкопчая, при което върху мен се посипаха подобни на камъчета парченца стъкло. Освободих се от колана и се изтърколих от седалката.

— Софи — извиках аз и се опитах да я открия в тъмнината.

За мое облекчение тя помръдна.

— Ранена ли си?

— Лошо ми е…

Звучеше така, сякаш бе замаяна. Опита да се раздвижи и простена от болка.

— Чакай.

Докато се мъчех да разкопчая колана й, усетих някакво движение на предната седалка. Крос изпъшка.

— Вие двамата добре ли сте? — попита тя.

— Мисля, че да — отговорих аз и продължих да се боря с колана на Софи. — В какво се блъснахме?

Крос извика и се опита да стигне до Милър.

— Ник! Ник!

Той бе отпуснат неподвижно на седалката.

Най-после успях да откопчая колана на Софи.

— Можеш ли да излезеш?

— Мисля, че да…

Вратата откъм моята страна заяждаше. Пантите изскърцаха сърдито, когато я ритнах, за да я отворя. Облегнах се на нея — бях замаян и всичко ме болеше. Колата бе спряла в една плитка канавка, задната й част се бе забила в едно дърво. Единият от фаровете беше счупен, а другият осветяваше едва-едва земята като сляпо око. В мъглата се усещаше тежката миризма на бензин, но не се виждаше и не миришеше на пожар.

Парченцата от счупеното стъкло хрущяха под краката ми, докато отидох с накуцване до шофьорската врата. През цялото време се подхлъзвах по калта и мократа трева. Колата бе пострадала по-сериозно от тази страна. Покривът й бе хлътнал и не позволяваше на вратата да се отвори. Дръпнах я силно, но напразно. Трябваше първо да се разреже, за да може някой да стигне до Милър.

Крос все още беше до него в колата и говореше напрегнато по радиостанцията. Бе подпряла едно фенерче на останките от таблото и тогава видях, че Милър се е отпуснал безжизнено върху седалката и само коланът го задържа на нея. По лицето и косата му имаше кръв, която изглеждаше черна на светлината на фенерчето.