Отровни думи [bg]

Изгарял бе от нетърпение да се обади и му се беше наложило да упражни огромно усилие на волята, за да не позвъни в пансиона и да събуди всички. Не искаше да се поддава на страха си. Но сега, като гледаше лицата им, осъзна, че е допуснал грешка.

Цял живот се бе страхувал и цял живот страхът бе пречил на правилната му преценка. Надяваше се, че най-после е приключил с това, но явно не беше.

— Следващия път се обади — натърти началникът му и го погледна строго. — Ние сме един екип. Трябва да знаем всичко.

— Oui, patron.

— Взе ли отпечатъци? — попита младият инспектор.

Моран кимна и извади плик:

— Ето ги.

Бовоар изтръгна плика от ръката на младия си колега и веднага отиде на компютъра си, за да сканира отпечатъците. Но дори докато стоеше там, погледът му неизменно се връщаше към двете дърворезби.

Гамаш се бе надвесил над масата и ги наблюдаваше през полукръглите си очила.

— Забележителни са.

Радост на мъничките дървени пътешественици бе осезаема. Главният инспектор коленичи, за да останат статуетките на нивото на очите му. Изглеждаха така, сякаш плават към него. И сякаш бяха двете половинки на едно цяло. Кораб, пълен с хора, който се носеше към брега. И още щастливи мъже и жени, които очакваха пристигането му.

Тогава защо чувстваше някаква тревога? Защо му се искаше да каже на кораба да поеме обратно?

— Отдолу на всяка статуетка има надпис — обади се Моран. Взе едната и показа на началника си какво има предвид. Главният инспектор погледна и я подаде на Лакост. Бовоар взе другата скулптура и забеляза поредицата от букви. Изглеждаха като безсмислица, но нямаше как да са. Имаха някакъв смисъл. Трябваше да открият какъв.

— На руски ли е? — попита Моран.

— Не. Руската азбука е кирилица. Това е латиница — отговори Гамаш.

— Какво означава?

Тримата по-опитни полицаи се спогледаха.

— Нямам представа — призна главният инспектор. — Повечето занаятчии подписват творбите си. Навярно този резбар се е подписвал така.

— Тогава не трябва ли да има еднаква поредица от букви и на двете статуетки? — предположи младежът.

— Така е. В пълно недоумение съм. Може би комисар Брюнел ще знае. Очакваме я да пристигне тази сутрин.

— Открих още нещо снощи — продължи Моран. — Направих снимка. Все още е на фотоапарата ми. Не знам дали ще се вижда добре на екрана му, но…

Младежът включи дигиталната си камера и я подаде на Бовоар, който хвърли един поглед на снимката.

— Много е малка. Нищо не се различава. Ще я сваля. Продължиха да обсъждат случая, докато младият инспектор прехвърляше снимката от фотоапарата на компютъра си.

— Tabarnac — чуха го да прошепва.

— Какво има? — попита Гамаш и се приближи до бюрото. Лакост се присъедини към тях и всички се скупчиха около плоския екран.

На него се виждаше паяжината и вплетената в нея дума.