Измамна светлина [bg]

Гамаш се замисли. Подобен живот бе вълнуващ за двайсетгодишните. Но за почти петдесетгодишна жена навярно е бил изтощителен и отчайващ.

— Може и да не е била наркоман, но дали е продавала наркотици? Дали е проституирала?

— Вероятно и двете за известен период от време, но отдавна — отвърна на въпроса на главния инспектор Лакост.

— Според доклада от аутопсията няма следи от болести, предавани по полов път, нито белези от игли — намеси се Бовоар, след като хвърли поглед на копието от документа. — Както знаете, повечето дребни дилъри са и наркомани.

— Родителите на Лилиан смятат, че съпругът й е починал — каза главният инспектор.

— Така е — потвърди Лакост. — Преди три години. Свръхдоза.

Жан Ги задраска с една черта името на мъжа.

— Според данни от канадските гранични служби мадам Дайсън е прекосила границата с автобус от Ню Йорк на шестнайсети октомври миналата година — съобщи полицайката. — Преди девет месеца. Подала е молба за социални помощи и е била одобрена.

— Кога се е присъединила към Организацията на анонимните алкохолици? — поинтересува се Гамаш.

— Не знам — отвърна Лакост. — Опитах се да се свържа с наставницата й, но от "Никс" ми казаха, че си е взела два почивни дни.

— По график ли?

— Не питах.

— Попитай, моля те — настоя главният инспектор и се изправи. — И ме уведоми, щом разбереш. Имам няколко въпроса към нея.

Гамаш се премести на бюрото си, за да се обади по телефона. Можеше да даде името и номера на Изабел Лакост или на Жан Ги Бовоар, но предпочиташе да свърши това сам.

— Кабинетът на върховния съдия — обади се делови глас.

— Бих искал да разговарям с върховен съдия Пино, ако обичате. Обажда се главен инспектор Гамаш от Sûreté.

— Боя се, че той отсъства днес, господин главен инспектор.

Детективът замълча изненадан.

— Така ли? Да не би да е болен? Видяхме се снощи и той не спомена нищо такова.

Секретарката на върховния съдия на свой ред замълча.

— Обади се тази сутрин и каза, че през следващите няколко дни ще работи от къщи.

— Това непредвидено ли беше?

— Върховният съдия е свободен да прави каквото желае, господин главен инспектор — търпеливо отговори жената на очевидно неуместния въпрос.

— Ще го потърся у тях. Merci.

После набра следващия номер в бележника си. На ресторант "Никс".

Не, каза му изтормозената сервитьорка, която вдигна, Сюзан я нямало. Обадила се да каже, че няма да дойде.

Жената не звучеше особено доволна.

— Каза ли защо? — попита Гамаш.

— Не се чувствала добре.

Главният инспектор й благодари и приключи разговора. После набра мобилния телефон на Сюзан. Беше изключен. Щом затвори, почука леко с очилата по ръката си.

Изглежда, анонимните алкохолици от неделната сбирка липсваха.