Измамна светлина [bg]

ГЛАВА ШЕСТНАЙСЕТА

— Така — каза Гамаш и се настани на стола си зад импровизираната заседателна маса. — Кажете ми какво ни е известно.

— Пълният доклад на доктор Харис пристигна тази сутрин — започна Бовоар, застанал до забодените на стената листове. Под носа си размахваше маркер без капачка. — Вратът на Лилиан Дайсън е бил усукан и прекършен с едно-единствено движение. — Тук имитира счупване на врат. — По ръцете и лицето й няма синини. Като цяло липсват, ако изключим петънцето на мястото на счупването.

— И какво ни казва това? — попита главният инспектор.

— Че смъртта е била бърза — отвърна младият детектив и го записа с главни букви. Обожаваше тази част. Отбелязването на фактите, на уликите. Записването им черно на бяло като че ли ги превръщаше в истина. — Не го е очаквала, както и предполагахме. Доктор Харис казва, че убиецът може да е бил както мъж, така и жена. По всяка вероятност не на преклонна възраст. Необходима е била известна сила и натиск. Предполага се, че убиецът не е бил по-нисък от госпожа Дайсън — добави Жан Ги след бегъл поглед към записките си. — Но при ръст от метър шейсет и пет мнозина са по-високи от нея.

— Колко е висока Клара Мороу? — обади се Лакост.

Мъжете се спогледаха.

— Там някъде, бих казал — заяви Бовоар, а Гамаш кимна.

Уместен въпрос, за жалост.

— Друга проява на насилие не е имало — продължи Жан Ги. — Никакво сексуално посегателство. Никакви признаци за скорошна сексуална активност. Била е с леко наднормено тегло, но не много. Вечеряла е няколко часа по-рано. В "Макдоналдс".