Градината на Рама [bg]

Докато вървяха към Алеята на философа, красива пътека, която извиваше в продължение на седем километра в подножието на източните хълмове, Кенджи и Кейко се смееха и си приказваха за това-онова. Пътеката беше станала известна покрай философа от двадесети век Нишида Китаро. Предполагаше се, че е минавал оттук всяка сутрин. Тя водеше покрай някои от най-прочутите и живописни места, включително Ginkaki-ji (Сребърния павилион) и личното предпочитане на Кенджи — стария будистки храм, наречен Honen-In.

Встрани и зад Honen-In се намираше малко гробище с около седемдесет или осемдесет гроба. Малко по-рано същата година Кенджи и Кейко бяха установили, че тук са погребани някои от най-известните граждани на Киото от XX век, като прочутия романист Юнихиро Танизаки и лекаря-поет Иуао Матсуо. Кенджи и Кейко бяха превърнали гробището в редовно място за срещите си. Веднъж дори прекараха цял час в смях и закачки край надгробния камък на Танизаки, авторът на „Сестрите Маниока“, който разказваше за живота в Осака през 1930-та, като весело спореха на коя от сестрите Макиока прилича Кейко най-много.

В деня, когато господин Уатанабе осведоми Кенджи, че семейството им ще се мести в Америка, вече беше започнало да вали, когато Кенджи и Кейко достигнаха Honen-In. Там Кенджи сви надясно по тясна алея и се отправи към една стара порта, покрита с преплетена слама. Според очакванията на Кейко те не влязоха в храма. Вместо това изкачиха стъпалата, водещи към гробището. Но Кенджи не спря пред надгробната плоча на Танизаки. Той продължи да се изкачва нагоре, към друг гроб.

— Тук е погребан доктор Иуао Матсуо — рече Кенджи и извади електронния си бележник. — Ще ти прочета няколко негови поеми.

Докато Кенджи четеше, Кейко седеше близо до своя приятел. Двамата се бяха сгушили под нейния чадър.

— Има и една последна поема — изрече тогава Кенджи. — Специално haiku16, написано от приятел на доктор Матсоу.