Градината на Рама [bg]
- Автор: Ли Джентри, Кларк Артур Чарльз
- Серия: Рама (bg) #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 954-17-00
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Градината на Рама [bg]». Краткое содержание книги:
Единствената му надежда беше, че Кейко го чака в гробището край Honen-In, където преди седемнадесет години той й беше казал, че заминава за Америка. Докато се изкачваше по алеята, която водеше към храма, сърцето на Кенджи пропусна един удар. В далечината отдясно се виждаше женска фигура. Беше облечена в обикновена черна рокля и стоеше край гроба на Юнихиро Танизаки.
Макар че тя беше с гръб към него и не се виждаше ясно в сгъстяващия се здрач, Кенджи беше сигурен, че жената е Кейко. Втурна се нагоре по стъпалата към гробището и спря на около пет метра от жената в черно.
— Кейко — беше се задъхал, — толкова се радвам…
— Уатанабе-сан — обръщението беше официално. Тя се извърна към него, главата й беше сведена, погледът прикован към земята. Поклони се много ниско, сякаш бе прислужница. — Domo arrigato gozaimasu — повтори два пъти. Най-накрая се изправи, но пак без да поглежда Кенджи.
— Кейко — изрече тихо той. — Аз съм, Кенджи. Сам съм. Моля те, погледни ме.
— Не мога — отвърна тя с едва доловим глас. — Но мога да ти благодаря за това, което направи за Айко и мен. — Отново се поклони. — Domo arrigato gozaimasu.
Вътрешен импулс накара Кенджи да се наведе и да хване брадичката на. Кейко. Нежно повдигна главата й, докато успее да види лицето. Кейко беше все още красива. Но Кенджи беше потресен, когато видя тъгата, запечатана завинаги върху деликатните черти.
— Кейко — промърмори той. Сълзите й режеха сърцето му като с нож.
— Трябва да вървя — рече тя. — Желая ти щастие. — Тя се изтръгна от ръцете му и отново се поклони. После се изправи, без да го погледне, и бавно изчезна надолу по пътеката сред сенките на здрача.
Кенджи я проследи с очи, докато съвсем я изгуби от погледа си. Едва тогава осъзна, че се е облегнал върху надгробния камък на Танизаки. Няколко секунди остана вторачен в двете думи, изсечени върху сивата паметна плоча — Канджи-Ку и Джаку. Едната означаваше „Празнота“, а другата „Самота“.
5.
През 2241 година съобщението от Рама беше препратено към Земята от проследяващата сателитна система и веднага предизвика смут. Видеофилмът на Никол много бързо беше отнесен към графата „Строго поверително“, а Международното разузнавателно управление (MPV), отговарящо за безопасността на СП, се опитваше да разбере за какво става въпрос. Много скоро десетина от най-обиграните агенти бяха изпратени към намиращата се в Новосибирск система, свързана със сигурността, за да анализират сигнала, получен от далечния космос, и да разработят генерален план за отговора на СП.
След като се увериха, че нито китайците, нито бразилците са успели да декодират сигнала (техните технологични възможности все още не можеха да се сравняват с тези на СП), към Рама бе предадено исканото потвърждение, като по този начин се предотвратяваше възможността за ново излъчване на видеофилма на Никол. После суперагентите съсредоточиха вниманието си върху подробностите от съдържанието на самото съобщение.
Започнаха с някои исторически проучвания. Смяташе се, независимо от някои показателни, но компрометирани данни за противното, че космическият кораб Рама И е бил разрушен от преградната ядрена фаланга, изпратена през април 2200. Никол дьо Жарден, жената от видеофилма е била обявена за умряла дори още преди космическият кораб „Нютон“ да напусне Рама. Без съмнение, тя, или това, което беше останало от нея, трябва да е било анихилирано след ядреното разрушение. Така че нямаше начин съществото от видеофилма да е тя.
Но ако съществото или нещото, което говореше, беше роботизирана имитация на мадам дьо Жарден, то в значителна степен превъзхождаше всички видове изкуствен интелект, конструиран на земята. Ето защо предварителните заключения бяха, че Земята отново си има работа с модерна цивилизация с невероятни възможности, съответстващи на технологичното ниво, демонстрирано при двете посещения на Рама.
Нямаше никакво съмнение за вложената в съобщението заплаха, по това суперагентите бяха единодушни. Ако действително поредната Рама беше на път към Слънчевата система (макар че засега нямаше засечени данни от двойката екстракалибрени станции). Земята в никакъв случай не биваше да пренебрегва съобщението. Разбира се, имаше известна вероятност цялата работа да е хитър номер, скроен от блестящите китайски физици (те категорично бяха главните заподозрени), но докато проверят тази хипотеза, СП трябваше да получи окончателен план.