Градината на Рама [bg]

Внезапно Кенджи изпита неудобство. Откак бяха влезли в ресторанта, целият разговор се въртеше само около него и неговата дейност. Когато поднесоха следващите няколко ястия, Кенджи прояви интерес към работата на баща си в „Международна роботика“. Господин Уатанабе, който понастоящем беше главен изпълнителен секретар на корпорацията, винаги сияеше от гордост, когато говореше за „своята“ компания. Тя бе най-големият световен производител на роботи за промишлеността и сферата на услугите. Годишните продажби на МР, както обикновено я наричаха, я нареждаха сред петдесетте най-големи производители в света.

— Догодина ще навърша шестдесет и две — от сакето господин Уатанабе бе станал необичайно приказлив. — Мислех си дали да не се оттегля. Но Накамура твърди, че това ще бъде грешка. Според него компанията все още има нужда от мен…

Преди да им поднесат плодовете, Кенджи и баща му отново се върнаха към предстоящата марсианска експедиция. Кенджи обясни, че Най и повечето азиатски колонисти, които ще пътуват с корабите „Пинта“ или „Нина“, вече тренират в японския лагер в южен Кюшу. Самият той ще се присъедини към съпругата си веднага щом напусне Киото. След още десетина дни тренировки, те и останалите пътници на „Пинта“ ще се преместят на една ЛЕО18 космическа станция, където ще минат през едноседмичен курс на обучение в условията на безтегловност. Последната фаза от подготовката им в близост до Земята ще включва полет на космическия влекач от ЛЕО до геосинхронната космическа станция ГЕО-4. Междувременно там се монтира „Пинта“, извършват се окончателните проверки и корабът се подготвя за дългото пътуване до Марс. По-младата сервитьорка им поднесе коняк.

— Съпругата ти наистина е великолепна — изрече господин Уатанабе и отпи малка глътка от питието. — Винаги съм смятал, че тайландките са най-красивите жени на света.

— В нея има и духовна красота — бързо добави Кенджи. Неочаквано почувства липсата на младата си съпруга. — А е и много интелигентна.

— Английският й е съвършен — отбеляза господин Уатанабе. — Но майка ти твърди, че японският й е ужасен.

Кенджи се наежи.

— Най се опита да говори на японски — който, по случайност, никога не е изучавала, защото майка отказа да говори с нея на английски. Направи го нарочно, само и само Най да се почувства неловко…

Кенджи се овладя. Нападките срещу майка му в защита на Най не бяха подходящи за случая.

— Gormen nasai — обърна се към баща си.

Господин Уатанабе отпи голяма глътка от коняка.

— Е, Кенджи, поне през следващите пет години няма да прекараме подобна вечер насаме. Вечерята и разговорът ми доставиха голямо удоволствие — Замълча за миг. — Но има още нещо, което бих искал да обсъдя с теб.