Градината на Рама [bg]

Разговаряха за експедицията до Марс.

— Колко от другите колонисти са японци? — попита господин Уатанабе.

— Доста — отвърна Кенджи. — Почти триста, ако не греша. От Япония имаше много кандидати с отлични качества. Само американците имат по-голям контингент.

— Познаваш ли лично някого от другите японци?

— Двама или трима. С Йосуко Хорикава бяхме съученици през първата година в колежа на Киото. Може и да я помниш. Зъбите й стърчаха. Носеше очила с дебели стъкла. Тя е, или по-точно беше, химик към Дай-Нипон.

Господин Уатанабе се усмихна.

— Мисля, че наистина си я спомням. Не дойде ли у дома вечерта, когато Кейко свиреше на пиано?

— Така мисля — изрече безгрижно Кенджи. После се разсмя. — Но от онази вечер ми е трудно да си спомня каквото и да било, освен Кейко.

Господин Уатанабе изпразни чашката със саке. По-младата компаньонка, която беше коленичила дискретно в ъгъла на покрития с татами под на стаята, приближи до масата и напълни чашката отново.

— Кенджи, тревожат ме престъпниците — каза господин Уатанабе, когато младата дама се оттегли.

— Какво имаш предвид, татко?

— В едно списание четох дълга статия, в която се казваше, че МКА е набрала за колонията Лоуел няколкостотин осъдени. Подчертаваше се, че всеки от престъпниците има отлично досие за времето на изолация и че всички те притежават изключителни умения. Но защо изобщо е било необходимо да се приемат осъдени?

Кенджи отпи от бирата.

— В интерес на истината, татко, ние срещнахме известни трудности при вербуването. Първо, представата ни за евентуалния брой на кандидатите е била изцяло погрешна, а критериите ни за подбор — прекалено високи. Второ, беше грешка да обявяваме пет години като минимален срок на престоя. За младите хора, например, звучи невероятно ангажиращо каквото и да е решение за такъв дълъг период от време. И трето, най-главното, пресата сериозно ни попречи в целия процес по набирането на персонал. По времето, когато дадохме обявата за кандидати, се появиха безчет статии из списанията и „извънредни“ предавания по телевизията, които разказваха за прехвърлянето на марсианските колонии отпреди сто години. Хората се уплашиха, че историята може да се повтори и те да бъдат изоставени завинаги на Марс.

Кенджи направи кратка пауза, но господин Уатанабе не каза нищо.

— В допълнение, както добре знаеш, проектът на няколко пъти беше изправен пред финансова криза. Така че миналата година, по време на поредното намаляване на бюджета, започнахме да обсъждаме участието на осъдени с примерно поведение и високи професионални умения като възможно решение на проблемите ни с персонала и финансите. Заплатите, които ще получават, са съвсем скромни, но има много други стимули, които карат затворниците да се кандидатират. Ако бъдат избрани, те ще бъдат амнистирани напълно, т.е. когато се върнат на Земята след петгодишния срок ще бъдат свободни. Освен това бившите затворници ще бъдат пълноправни граждани на Колония Лоуел, също както всеки друг, така че няма повече да търпят тягостното наблюдение на всяка своя стъпка…