Градината на Рама [bg]

3.

Йокико се беше облякла в траурните цветове — черна копринена риза, бели панталони и черно-бяла барета. Тя прекоси голямата стая, за да говори с брат си.

— Иска ми се да можеше да дойдеш, Кенджи. Това ще бъде най-голямата демонстрация за мир, която светът някога е виждал.

Кенджи се усмихна на най-малката си сестра.

— Бих искал, Йоки, но ми остават само два дни до заминаването. Искам да ги прекарам с майка и татко.

Майка им влезе в стаята през отсрещния портал. Както винаги видът й беше разтревожен. Носеше голям куфар.

— Сега всичко е опаковано както трябва. Но все още ми се ще да промениш решението си. В Хирошима ще бъде лудница. Асахи Шимбун казва, че се очакват милион посетители и почти половината от тях ще бъдат чужденци.

— Благодаря, майко — рече Йокико и протегна ръка за куфара. — Знаеш много добре, че ние със Сатоко ще отседнем в Хирошима Принс Хотел. Недей да се тревожиш. Ще се обаждаме всяка сутрин преди мероприятията. И ще си бъда у дома в понеделник следобед.

Младата жена отвори куфара и бръкна в специалното отделение, за да извади диамантена гривна и пръстен със сапфир. Сложи си и двата накита.

— Не мислиш ли, че трябва да оставиш тези неща у дома? — засуети се майка й. — Не забравяй всички онези чужденци. Бижутата ти могат да се окажат прекалено изкушение за тях.

Йокико се разсмя с неприкрития смях, който Кенджи обожаваше.

— Майко, ти си страхлива като заек. Винаги си мислиш за лошото, което може да се случи… Отиваме в Хирошима за церемонията по случай тристагодишнината от хвърлянето на атомната бомба. Ще присъства нашият премиер-министър, а също и трима от членовете на Централния съвет на правителствата. Всяка вечер ще свирят световноизвестни музиканти. Или както казва татко, това преживяване ще ни обогати — а ти мислиш само за това, кой ще открадне бижутата ми.

— Когато бях млада, беше нечувано две млади момичета, все още незавършили университета, да пътуват из Япония без придружител…