Градината на Рама [bg]

Докато стоеше на вратата и наблюдаваше как Йокико изчезва в далечината, Кенджи изпита неясна тъга. Напускам тази планета, а никога не отделих време да опозная сестра си.

Зад гърба му госпожа Уатанабе монотонно нареждаше, че се чувства така, сякаш животът й е бил пълен провал, защото децата й не я уважават и вече всички си излизат от дома. Ето, дори единственият им син, който взел за съпруга жена от Тайланд, само и само да ги опозори, заминавал за Марс, така че тя нямало да го види цели пет години. А колкото до средната й дъщеря, тя и съпругът й банкер поне я дарили с две внучки, но те пък били също толкова тъпи и отегчителни, колкото родителите си…

— Как е Фумико? — прекъсна я Кенджи. — Ще имам ли възможност да видя нея и племенничките преди заминаването?

— Утре вечер пристигат от Кобе, за да вечерят с нас. Макар че нямам представа с какво ще ги храня… Знаеш ли, че Татсуо и Фумико дори не учат тези момичета как да се хранят с клечки? Можеш ли да си представиш японско дете, което не знае как да си служи с клечки? За тях няма ли нещо свято? Нима ние се отказахме от нашата самобитност, за да станем богати? Аз му казвах на баща ти, ама…

Кенджи се извини, измъкна се от киселия монолог на майка си и потърси убежище в кабинета на баща си. По стените бяха окачени фотографии в рамки — архив на личния и професионален живот на един преуспяващ мъж. Две от фотографиите отразяваха събития, които се бяха запечатали и в паметта на самия Кенджи. На една от тях баща му и той държаха огромната купа, която се връчваше от местния голф клуб на победителите в годишния турнир за баща и син. На другата — сияещият господин Уатанабе връчваше голям медал на сина си, след като Кенджи беше спечелил първо място на състезанието между висшите учебни заведения в Киото.

Като разгледа отново тези снимки. Кенджи се сети, че Тошио Накамура, синът на най-добрия приятел и бизнеспартньор на баща му, беше спечелил второто място и в двете състезания. Младият Накамура, почти една глава по-висок от Кенджи, изглеждаше напрегнат и ядосан и на двете снимки.

Това беше отдавна, преди всичките неприятности, които ги сполетяха — помисли си Кенджи. Припомни си заглавието „Арестуван изпълнителен директор от Осака“, което преди четири години беше оповестило обвинението срещу Тошио Накамура. Статията под това заглавие гласеше, че господин Накамура, вицепрезидент на хотелската верига „Томозава“, е обвинен в много сериозни престъпления — от подкупи и сводничество до търговия с роби. След четири месеца Накамура бе признат за виновен и го осъдиха на седем години затвор. Кенджи беше изумен. Какво, за бога, се случи с Накамура? През изминалите четири години той многократно си беше задавал този въпрос.

Когато Кенджи си спомни съперника си от момчешките години, изпита съжаление към Кейко Муросава, съпругата на Накамура. Кенджи беше особено привързан към нея, когато беше на шестнадесет години и живееше в Киото. Всъщност почти година Кенджи и Накамура си бяха съперничили за любовта на Кейко. Когато най-сетне Кейко даде да се разбере, че предпочита Кенджи пред Тошио, младият Накамура побесня. Една сутрин близо до храма Риоанджи той се изправи лице в лице с Кенджи и дори го заплаши с физическо насилие.