Градината на Рама [bg]

— Накамура-сан е блестящ инженер — отговори на мълчаливия му въпрос господин Уатанабе. — Негова е заслугата за много от продуктите, които наложиха фирмата сред водещите в нашата сфера. Но напоследък в лабораторията му липсва новаторство. За да сме по-точни, нейната продуктивност взе да спада някъде по време на ареста и осъждането на сина му.

Господин Уатанабе се приведе към Кенджи, опирайки лакти на масата.

— Накамура-сан загуби своята увереност. Той и съпругата му посещават Тошио в апартамента за изолация веднъж месечно. За Накамура това е постоянно напомняне, че семейството му е загубило честта си. Ако синът му замине за Марс, може би…

Кенджи разбираше съвсем ясно за какво моли баща му.

В душата му отдавна потискани чувства заплашваха да избухнат. Кенджи беше ядосан и объркан. И тъкмо се готвеше да заяви на баща си, че молбата му е „неуместна“, когато по-възрастният Уатанабе заговори отново.

— Това е голяма мъка също за Кейко и малката й дъщеричка. Айко е почти на седем. В края на всяка втора седмица те послушно пътуват с влака до Ашиа…

Колкото и да се опитваше, Кенджи не успя да възпре сълзите, които избликнаха в ъгълчетата на очите му. Представата как Кейко, съкрушена и унила, въвежда дъщеря си в забранената зона за обичайното посещение при баща й, беше повече от това, което можеше да понесе.

— Разговарях с Кейко миналата седмица — добави господин Уатанабе, — по молба на Накамура-сан. Тя беше много паднала духом. Но сякаш се ободри, когато й казах, че ще те помоля да ходатайстваш в полза на съпруга й.

Кенджи пое дълбоко дъх и погледна безизразното лице на баща си. Знаеше какво ще направи. Знаеше също така, че това беше наистина „неуместно“ — не престъпно, просто неуместно. Но нямаше смисъл да се измъчва за нещо, което беше вече предрешено.

Кенджи допи коняка си.

— Кажи на Накамура-сан, че утре ще се обадя на доктор Риджмор.