Градината на Рама [bg]

— Kaw tocle krap — изрече на отличен тайландски и удиви госпожица Буатонг. — Мога ли да седна? Имам още няколко въпроса.

— Khum potl’e pasa thai clai nitnoy — отвърна, давайки да се разбере, че не знае много тайландски. — Ами вие? Aryita wa nihon go hanashimasu ka?

Най поклати глава.

— Nihon go hanasimasen — усмихна се тя. — Само английски, френски и тайландски. Макар че разбирам някоя и друга японска дума, ако се говори бавно.

— Възхитен съм — изрече Кенджи, след като се настани срещу Най — от стенописите, които изобразяват основаването на храма на Дои Сутхеп. Легендата е прекрасна — съчетание от история и мистицизъм. Но като историк съм любопитен да разбера две неща. На първо място не е ли възможно този почитан монах от Шри Ланка да е научил от религиозни източници извън кралството. Ланиа, че в околностите на изоставената пагода има реликви от Буда? В противен случай струва ми се невероятно, че е рискувал репутацията си. И второ, защо белият слон, който е носел реликвата, се е изкачил на Дои Сутхеп случайно и точно когато достигнал върха, е трябвало да умре. Това ми се струва прекалено нагласено, твърде много наподобява художествена измислица. Няма ли някакви небудистки исторически източници от петнадесети век, които да потвърждават тази история?

Преди да отговори, за няколко секунди Най остана втренчена в нетърпеливия господин Уатанабе.

— Господине — изрече тя с изнурена усмивка, — през двете години, в които водя туристически групи по будистките забележителности в този район, никой никога не ми е задавал нито един от тези въпроси. Самата аз не зная отговорите, но ако се интересувате, мога да ви дам името на един професор в Университета в Чианг Май, който е изключително компетентен по история на будизма в кралството Ланна. Той е експерт по въпросите, свързани с този период, като се започне с крал Менграи…

Разговорът им бе прекъснат от съобщението, че електромобилът е готов да приеме пътниците за обратното пътуване до града. Най се изправи и се извини. Кенджи се присъедини към останалата част на групата. Докато го наблюдаваше отдалеч, Най си припомни настойчивостта в очите му. Погледът му е невероятен — помисли тя. — Никога не съм виждала толкова ясен и любознателен поглед.